— Някои хора биха казали, че е добре да умра с открито лице, отколкото в някаква игра на котка и мишка.
— Не е игра.
— Откъде мога да знам?
— Виждам ли ти се в настроение за игри?
— Не съвсем.
— Имам си причини, които не е нужно да знаеш. Колко време ти трябва, за да стигнеш до границата?
— Четири дни, ако няма пречки.
— Няма да има пречки, защото аз ще те следвам — на няколко километра разстояние.
— Защо?
— Пак почваш.
— Трябва да признаеш, че звучи доста съмнително.
— Така е.
Фаншоу се облегна назад и въздъхна.
— Не.
За пръв път в разговора Кейл изгуби самообладание.
— Какво?
— Те няма да изоставят половината си другари.
— Позволи ми да те убедя да размислиш. Утре ще бъдеш екзекутиран, и аз не мога да променя това. Би трябвало вече да си мъртъв.
— Аз ли? — усмихна Фаншоу. — Съгласих се още щом чух думата „екзекуция“. Но другите Лаконийци няма да го приемат така. Това не им е в характера — а ако се опитам да ги убедя да предадат другарите си, няма да доживея до утре. Имаш ли нещо за пиене?
Кейл наля чаша вода и я поднесе към устните на Фаншоу.
— Бих се радвал на още една.
Кейл му сипа отново.
— Как да съм сигурен, че като напуснете лагера, наистина ще избягате, а няма да се опитате да ни нападнете?
— Не са ни наели за партизанска война — каза Фаншоу. — Стига да се измъкнем достойно, тоест да не изоставим половина си другари в беда, длъжни сме да се приберем у дома възможно най-бързо. Ние сме държавна собственост, и то много скъпа. — Той помълча. — Колко жертви дадохме днес?
Кейл се замисли дали да не излъже.
— Осем хиляди. Горе-долу.
Това сякаш потресе дори Фаншоу. Той пребледня и дълго мълча.
— Ще бъда откровен с теб.
Кейл се изсмя.
— Не, наистина. Ние не можем да възстановим такава загуба и за двайсет години. Всеки един от тези петстотин ни е крайно необходим у дома. Няма да има никакви атаки за отмъщение.
— Пет пари не давам какво ще правиш, след като минеш границата и уредиш да те придружа заедно с двеста от моите хора. За това се споразумяваме. Аз освобождавам всички пленници. Ти ни гарантираш безопасно минаване през границата.
— Ако не бях вързан, щяхме да си стиснем ръцете.
— Не се надявай.
— Съгласен съм — излъга Фаншоу.
— И аз — излъга Кейл на свой ред.
Обсъдиха подробностите, и след час Фаншоу отново беше при другите Лаконийци.
Кейл обсъди сделката с Хенри Мъглата и излезе за да инспектира Покаятелите, които охраняваха Лаконийците с вързани ръце и крака в нещо като кошара от колове, построена набързо за не повече от петдесет пленници — Изкупителите рядко си имаха проблеми с пленниците. Покаятелите бяха заменени с шарена смес от готвачи, писари и други крайно неподходящи лица; същото бе направено и с охраната на конете, които Лаконийците трябваше да използват за бягството си; Кейл нареди да се проведе празненство, като посочи за целта място, колкото се може по-настрани от кошарата, и предостави цялото налично количество сладко шери.
Самото бягство мина абсолютно без никакви произшествия, ако не броим клетите готвачи и съдомиячи, чиято печална съдба едва ли има смисъл да се описва. Хенри Мъглата се срещна с Фаншоу, докато той прескачаше оградата заедно с петстотинте Лаконийци, които бе освободил от въжетата с ножа, даден му от Кейл. По-тихо от ято лебеди, те се промъкнаха към злощастните пазители на конете и след десет минути изведоха откраднатите животни от изкупителския лагер, за да поемат на път към Голанските възвишения през мястото на неотдавнашното си катастрофално поражение.
Тъй като умишлено бе пропуснато да се уточни кой да поеме следващата стража при пленниците и конете, бягството беше открито едва на разсъмване. След като му съобщиха, Кейл се престори на разярен и заплаши виновниците със смърт и изтезания, после нареди Покаятелите незабавно да се подготвят за потеря, водена лично от него, и се закле на всяка цена да изтрие това петно върху репутацията си. Може и да имаше някои неудобни въпроси, но никой не си позволи да ги зададе и към девет часа сутринта Кейл, Хенри Мъглата и около двеста Покаятели започнаха преследването, натоварени с огромно количество запаси, което при други обстоятелства би изглеждало подозрително.