— Трябва да поемате повече рискове — каза той на Клефтите, — иначе те ще догонят колоната.
Ако отговорът им го изненада, това се дължеше на факта, че така и не бе схванал докрай техния начин на мислене. Колкото и да мразеше идеите за мъченичество и саможертва, Клайст бе възпитан да ги приема като самата същина на достойното човешко поведение, и те все пак бяха оставили отпечатък върху представите му за войната. Клефтите не биха се жертвали заради идеята за свобода или чест (понятие, което смятаха не толкова за нелепо, колкото за неразбираемо — каква полза от свобода и чест, ако си мъртъв?). От друга страна, макар и все тъй предпазливи, те бяха готови да рискуват заради своите семейства. В древния език на Клефтите думата „герой“ беше синоним на глупак — но те все пак възприемаха идеята за колеблива смелост, която се проявява само в най-краен случай. В края на краищата, всеки тегли чертата под равносметката за значението на собствения си живот — а след като се убедиха, че Клайст не ги прави на глупаци — Клефтите страшно мразеха някой да ги будалка — те започнаха да се вслушват в думите му.
Промяната в тях силно го впечатли, но не виждаше каква ще е ползата от това. Те вече бяха решителни, но нямаха кой знае какви бойни умения в сравнение с Изкупителите, които ги притежаваха в изобилие. Така че Клефтите замеряха с камъни Изкупителите от високите канари над прохода, забавяха ги с оскъдните си умения в стрелбата с лък и понякога им се налагаше да влизат в открит бой, отстъпвайки постепенно назад. Винаги губеха, и то зле. Толкова зле, че Клайст се видя принуден да им нареди да не бъдат толкова дръзки — думи, каквито едва ли някой Клефт бе чул дотогава.
Но дори и в обществата, където честта, мъченичеството и подвигът са издигнати на пиедестал, се намират предатели. За Изкупителите това беше легендарният отстъпник Харууд; Матераците си имаха Оливър Плънкет. Дори Лаконийците, за които послушанието бе станало едва ли не част от телата им, имаха Бърдег-Харис. За Клефтите в тия времена на смъртна опасност такава фигура се оказа бургмистър Сило. От всички Клефти този човек имаше най-много за губене, тъй като бе най-богатият сред тях. Той беше тарикат и мошеник, лихвар, хитър мазник и ласкател, майстор на баламосването, кожодер и цар на далаверите. Можеше да продаде пясък в пустинята и лед по планинските върхове. Накратко, бургмистър Сило — древна титла, на която, разбира се, нямаше никакво право — вярваше, че може да надхитри всекиго. И в негова защита трябва да кажем, че досега той наистина бе надхитрявал всекиго, тъй че не виждаше защо да не смята Клайст за дете и паникьор, който не знае как да омае противника и да постигне споразумение, изгодно за всички — особено за бургмистър Сило. Той не вярваше в Клайст, но имаше достатъчно основания да вярва в себе си. И затова искрено вярваше — доколкото изобщо може да се говори за искреност у Сило, — че каквото е добро за него, в дългосрочен план ще бъде добро и за Клефтите. Честно казано, трябваха му доста часове, за да усмири съвестта си — но след тежка и страховита душевна борба той постъпи така, както смяташе, че ще е най-добре като цяло. Обърна се към Изкупителите почти лично — сериозен риск — като прати най-доверения си брат да им извика в тъмното, че иска да разговарят. Капитанът на Изкупителите, обучен от един от Покаятелите на Кейл, беше подозрителен, но не искаше да пропусне шанса и обеща на брата пълна безопасност (казват, че нарушените обещания към поклонниците на фалшиви богове карат Обесения Изкупител да се усмихва от удоволствие. Не че Клефтите наистина имаха Бог, както го разбираха Изкупителите.) Сключено бе измамно споразумение, с което капитанът гарантираше живота на Сило и неговото семейство, имота и положението му, и обещаваше да се ограничи с екзекуцията на десетина клефтски водачи. В общи линии, Сило смяташе, че са настанали лоши времена, но той е успял да избере верния път, да отстрани враговете и съперниците си и да запази живота на Клефтите въпреки собствената им глупост, тъй че повечето от тях да дочакат утрешния ден.
След като Клефтите започнаха нападенията, Сило се ангажира лично — не би се доверил на никой друг — да преведе половината Изкупители по опасен, но бърз маршрут през планините към другия край на прохода, където да пресрещнат жените и децата и да прекъснат тяхното пътешествие, което Сило с основание смяташе за безумно опасно.