— Как е възможно това да се случи? — попита Гил.
— Не се е случвало. Ти имаш грижата тялото да бъде изложено, както обикновено. Всъщност всичко ще продължи, както обикновено. Защото не се е случило нищо необичайно.
— Ами ако има и други?
— Тогава заплахата за Единствената истинска вяра е смъртоносна. Ти ще проведеш разследване на тази възможност, но ще го сториш в най-строга тайна. Освен това ще изготвиш папска енциклика, изтъкваща, че е смъртен грях, наказуем с вечни мъки в адския огън, да се повдига женският въпрос.
— Женският въпрос?
— Разбира се.
Кратко мълчание.
— Какъв е женският въпрос?
Боско го погледна, но не личеше дали се шегува или не.
— Не знаеш ли?
— Моля за поучение.
Боско се вгледа в него.
— Женският въпрос засяга греха да се обсъжда по какъвто и да било начин ръкополагането на жени. Отговорът е, че такъв грях плаче към небето за отмъщение.
Гил се озадачи.
— Та нима някой го обсъжда изобщо?
Боско го погледна.
— И още питаш — докато оная гнусна женоподобна твар лежи в мазето?
На това нямаше какво да се отговори.
— А тримата Изкупители, в моргата. Какво да правя с тях?
Боско въздъхна.
— Спомняш ли си историята на Урия Хегееца?
— Да.
— Погрижи се да не кажат нищо. Не искам повече невинна кръв по ръцете си, но трябва да бъдеш сигурен за тях. Не казвай нищо. Не позволявай да се каже нищо. Не позволявай на никого да говори.
Нещо зад прозореца привлече погледа на Изкупител Гил — от големия комин на Параклиса на сълзите из влажния въздух лениво се надигаше струя бял дим.
— Имаме папа — каза той на Боско. — Поздравления. Ваше светейшество.
26.
Канцлерът Випонд нахълта в покоите си, следван от ИдрисПюк. Ако това ви звучи прекалено грандиозно за човек, който вече не беше канцлер на нищо друго, освен остатъка от една идея, можем да уточним, че тези покои представляваха само две стаи, и то не твърде големи. Тежките, макар и позацапани завеси бяха спуснати въпреки късния обеден час, а той лично ги бе дръпнал сутринта. ИдрисПюк, по природа по-бдителен към малките странности, се канеше да го спре, но неговият полубрат с изненадваща пъргавина се хвърли напред и рязко дръпна завесите.
— Мили Боже! — възкликна Випонд.
ИдрисПюк бе сложил ръка върху меча си веднага щом завесата започна да се отдръпва и го изтегли от ножницата, когато Випонд стреснато отскочи назад. Сетне и двамата зяпнаха, като видяха Кейл да седи на широкия перваз на прозореца с нож в скута.
— Внимавай с това — каза той, гледайки ИдрисПюк. — Ще извадиш окото на някого.
— За Бога, какви са тия игри? — извика Випонд.
Кейл слезе от перваза и прибра ножа.
— Щях да се обадя на иконома да съобщи за мен, както е редно, но не ми хареса физиономията му. Има твърде сближени очи.
— Правиш го нарочно — каза Випонд и седна.
Кейл не отговори.
— Знаеш ли, Кейл, Гурките дават обет, че извадят ли меч, няма да го приберат, докато не вкуси кръв.
— Значи имаш късмет, че не си Гурка.
— Къде е Хенри Мъглата?
— Ранен е — много зле. На границата го улучиха със стрела в лицето. Не мога да я извадя. Нуждаем се от хирург.
— Мисля, че имаме двама. Ще проверя…
— Не и хирург от Матераците. Извинявай.
— Ще видя какво мога да направя. Къде е той?
— Оставих го с трима от моите хора в една ферма на около петнайсет километра от тук.
— Значи не сте само двамата?
— Не съвсем.
Той обясни за Покаятелите.
— Искаш да кажеш — смая се Випонд, — че си довел тук сто и шейсет Изкупители.
— Те не са истински Изкупители.
— И какво очакваш от мен да направя с тези сто и шейсет не-Изкупители?
— Ами, аз няма да кажа на никого кои са, ако и ти си мълчиш. Виждал ли си някога Хазак-наемник?
— Не — каза Випонд.
Кейл погледна ИдрисПюк.
— Не — каза и той.
— Значи са Хазаки-наемници. Кой ще разбере, че не е вярно?
— Лъжата е слабичка — каза ИдрисПюк.
— Ще трябва да мине. Но това ще го мислим по-късно. Въпросът е за Хенри Мъглата.
— Той сигурно много страда.