— Прояви малко…
Но така и не стана ясно какво трябва да прояви, защото Клайст скочи на крака и го намушка в гърдите, после вдигна знамето и прескочи каменната стена, която Изкупителите бяха изградили, за да прикрият тила си — не че очакваха някога да им влезе в работа. Но щеше да свърши отлична работа за отбрана на Клефтите. Клайст размота червеното копринено знаме и заби дръжката в един процеп, където всеки можеше да го види. После хукна през планините с пъргавината на див козел, без да поглежда назад.
Един ден по-късно той излезе от планината. След още един ден стоеше пред десетте изкупителски бесилки и купчините пепел и сухи кости под тях.
Той постоя неподвижно, след това седна, захлупи лице в шепите си и заплака. Все още беше там един ден по-късно, когато двайсет и един Клефти, оцелели от битката в планината, дойдоха по трима или четирима и седнаха до него. Ако познаваше Клефтите по-добре, той щеше да знае, че изобщо не са очаквали от него да остане.
Не можеха да погребат жените и децата, защото Изкупители със сигурност ги гонеха по петите. Тръгнаха си с обещание пак да се върнат, и продължиха напред кой както може.
28.
Необичайно за медицинската професия, в която всеки подозира другия, че иска да му открадне лекарските тайни, Хук и Брадмор се погаждаха като братя, вероятно защото границата между уменията им бе съвсем ясна. Нямаше съмнение, че раната трябва да бъде правилно разширена, за да се осъществи идеята на Хук. Той възнамеряваше да изработи нещо като кухи обратни клещи, широки колкото дървената част на стрелата, които да вмъкне в раната и в кухината на металното острие. След това посредством винт на върха на устройството двете му надлъжни половини щяха бавно да се раздалечат, докато постигнат плътно сцепление с отвора. Тогава острието можеше да се извади, както бе влязло. Докато Хук работеше в леярната над това изящно, мъничко устройство, Брадмор разширяваше раната така, че то да може да влезе. Най-напред той направи комплект сонди от бъзова дървесина с дебелината на стрела, изсуши ги и ги обви с платно, напоено в розово масло, за да предотврати инфекцията. Първо вмъкна в раната на Хенри Мъглата най-късата сонда, след това постепенно въведе по-дългите сонди, докато се увери, че е отворил чист път до дъното на раната. Това отне три дни, а към края на този ужасно болезнен процес Хук с много опити и грешки създаде устройство, което според него щеше да свърши работа. Като се наведе над лицето на Хенри Мъглата, той наклони механизма под същия ъгъл, както бе влязла стрелата, постави върха в центъра на раната и бавно го избута петнайсет сантиметра навътре, докато влезе в отвора на острието. Наложи се доста да го размърдват напред-назад. След това Хук завъртя винта в горната част на устройството, като се надяваше, че така ще разтвори другия край и ще захване острието достатъчно здраво, за да бъде изтеглено.
Отново разклатиха устройството, дърпайки здраво, и малко по малко най-сетне изтеглиха върха на стрелата от лицето на Хенри. За страданието, изтърпяно от клетото момче, можем само да кажем, че не бе отгледан опиум, който би могъл да притъпи болката от тази процедура.
Страданията му обаче не бяха приключили. Опасността при подобна рана е ужасният риск от инфекция — нещо, в което Брадмор беше велик гений. След като извадиха върха на стрелата — а сложен върху подноса, той изглеждаше просто огромен — лекарят взе спринцовка, напълни я с бяло вино и проми раната. После сложи вътре ленени тампони, напоени с фино пресято брашно, терпентин и мед. Остави ги за един ден, след това ги смени по-къси и така продължи още двайсет дни. След това той покри раната с тъмен мехлем, наречен Унгвентум Фускум, чиито съставки пазеше в дълбока тайна. След края на тази обработка адските порти вече не бяха чак толкова широко разтворени за Хенри Мъглата.
Брадмор беше потресен от количеството опиум, което Кейл даваше на Хенри, и настоя да престане, преди да го е убил — не на последно място чрез експлозия, тъй като в резултат клетникът страдаше от ужасен запек. Кейл прекарваше всяка свободна минута със своя приятел, който често изпитваше твърде силна болка, за да му отговори, или изпадаше в халюцинации дори и от многократно намалените дози опиум. Брадмор пращаше Кейл на местния пазар, знаменит почти колкото този в Мемфис, за да купува разни видове храни, които той никога не бе чувал и почти всички от които бяха изключително скъпи.
— Ти си го съсипал, ти го възстановявай.