— Ти искаш… — започна Кейл.
— Мини на светло, за да те виждам по-добре — прекъсна го Кити.
Неговата невидимост и удивително разиграното идване в почти пълен мрак бяха накарали Кейл да очаква и съответен глас — съдбовно мрачен и заплашителен. Но вместо това чу гальовен, леко фъфлещ и почти женствен глас, от който всеки слушател се обливаше в пот и косата му настръхваше.
— Изпълни молбата ми, ако обичаш — добави Кити.
Потресен и объркан, Кейл с усилие пристъпи напред, но не много. Беше предпазлив, защото се чувстваше толкова слаб, но го изпълваше и някакво странно усещане за свобода. Не бе в състояние да размахва меча — едва би се дотътрил до вратата, камо ли да хукне през нея. В сегашното си състояние нямаше да се пребори дори с малко коте.
— Тъй. Значи така изглеждал Божият гняв — каза Кити. — Оригинално. Не мислиш ли, Кадбъри?
— Да, Кити.
— Но колкото повече мисля за това, толкова по-смислено ми се вижда точно дете да въплъти гнева на Всевишния — като знам какво трябва да изтърпят клетите невинни души. Но ти не си добре, струва ми се.
— Само настинка.
— Е, дано да не я прихванем, нали, Кадбъри?
Кейл така и не разбра дали това е шега, или не.
— Чувал съм много неща за теб, господинчо. Верни ли са поне половината?
— Повече.
— Той е суетен, Кадбъри. Страшно харесвам това у божествата.
— Какво искаш?
Странната сладникава миризма, която изпървом не притесняваше Кейл, ставаше все по-неприятна и той се почувства още по-зле.
— Имаш ли информация?
— За какво?
— За много неща, без съмнение, но няма да те обиждам с опит да купя новини за приятелите ти — колкото и да съм любопитен да знам къде си пъхат муцуните Випонд и брат му. Искам информация, която е ценна за мен и мисля, че на драго сърце ще я споделиш.
— За какво?
— Изкупителите. Боско. След като вече е папа…
Ако не се чувстваше тъй ужасно, Кейл щеше по-добре да прикрие изненадата си. Кити явно се развесели.
— Ти не знаеш.
— Избягах набързо, докато имах шанс. Както виждаш, не струвам толкова, колкото си мислиш.
— Нищо подобно. Новини винаги мога да получа без затруднение. Вътрешните сведения са друго нещо. Ти беше повече от близък до Боско, можеш да ми разкажеш плановете му за теб и за неговата вяра, която сега изцяло се крепи върху него. Тези неща са ценни за мен. Ще има война, но от съвсем нов вид, струва ми се. Ако е така, трябва да знам каква. — Той се облегна назад. — Ще бъдеш добре платен, но още по-полезно е, че чрез мен ще получиш влияние в един свят, който засега не се интересува от теб. Влияние, по-ценно от рубините. Колкото до твоите Покаятели — побързай да намериш оправдание за присъствието им. — Той се изправи и Кадбъри побърза да дръпне стола му. — След няколко дни, когато се почувстваш по-добре, ще поговорим по-нашироко. Кадбъри ще ти даде чай. Ментата може да те вдигне на крака.
С тези думи той тръгна към вратата, която бе отворена отвън от някого, който трябва да имаше забележителен слух; после Кити Заека изчезна. Същият слуга дойде да отвори завесите и да проветри, за голямо облекчение на Кейл, комуто се струваше, че ще припадне от миризмата. Кадбъри поръча чай и Кейл отиде до прозореца, гълтайки чистия въздух тъй жадно, сякаш през последните десет минути бе лежал на дъното на замърсено езеро.
— Какво очакваше? — попита Кадбъри.
Кейл не отговори. Кадбъри му подаде едно малко бурканче, върху чийто етикет бе изписано с пищни букви: СВЕТОТО МАСЛО НА Г-ЖА НОЛТИ.
— Това ще ти помогне, ако си го намажеш в носа при следващото идване. Само гледай да не оставиш следа около ноздрите си. Кити се обижда.
Когато се прибра в стаята си, леко подкрепен с чаша обикновен черен чай и две резенчета сирене, Кейл си легна и спа цели четиринайсет часа вместо обичайните шест или седем. Когато се събуди, той забеляза голям пощенски плик, пъхнат под вратата. Беше покана за вечеря в Голямата зала на местния замък. Четеше го за трети път, когато някой почука на вратата.