Над свещениците и монасите се надигна глъчка на изненада. Какъв женски въпрос? И същият, но разбира се, още по-трепетен въпрос сред монахините. Какъв женски въпрос?
В тона на всеки Изкупител винаги се промъкваше нещо мазно, когато говореше добре за жените — далеч не толкова рядко събитие, колкото би предположил някой случаен последовател на вярата. Нервните монахини бяха на път да получат пълна доза елей. Когато ласкаеш, прави го с голямата четка.
— Благословена е жената, чиито думи могат да ободрят, но не и да повлияят. Как можем да не почитаме тяхната сила в послушанието, да не се възхищаваме на упоритото им покорство, което Бог — и неговото човешко подобие, мъжът — изисква от женствеността? Изкупителите се славят със своята необикновена почит към женския пол, който допълва и подпомага труда на мъжете и свещениците с неуморното си сътрудничество. Но днес са по-верни от когато и да било думите на прославената игуменка Кюне, че девствеността е истинската еманципация и естественото състояние на жените. В очакване на бъдния живот, нашите вярващи вече няма да встъпват в брак. От този ден мъже и жени ще бъдат девствени. Аз определям дните, в които брачният дълг между мъж и жена, напомнящ обединение на звяра в нас, може да не се плаща.
Всеки четвъртък в памет на ареста на Обесения Изкупител (петдесет и два дни в годината).
Всеки петък в памет на гибелта на Обесения Изкупител (още петдесет и два дни).
Всяка събота в чест на Непорочната майка на Изкупителя (още петдесет и два дни).
Всяка неделя в чест на възкресението (още петдесет и два дни).
И всеки понеделник в памет и за упокой на душите на мъртвите (петдесет и два дни).
В допълнение към забраната за съпружеско общуване през двеста и шейсет от всичките триста шейсет и пет дни в годината, Боско забрани физическия контакт от всякакъв вид за различни периоди преди и след шест особено свещени празника.
Дори на Гил, който беше доста добър в сметките, му трябваха няколко минути, за да изчисли, че през първата година за женените двойки ще бъде възможно да се облажат само пет дни.
— Не смяташ ли, че е твърде много? — попита го загрижено Боско. — Към третата година всичко това ще бъде зад нас.
— Повече от достатъчно — заяви Гил. — Но откъде ще дойдат войниците ни?
— И сега имаме достатъчно, за да изтрием човешкия род от света. Ти и аз трябва да бъдем тук, за да видим как Изкупителите си отиват, та Бог да започне отново с някое друго създание, по-достойно за неговия дар.
Другият въпрос — въпросът за Кейл, бе уреден със споменаването за велико тайно пророчество относно завръщането му. Сега пророчеството било заключено в съкровищниците на Светия град Шартр, след като го потвърдили няколко монахини, с които той разговарял, когато те посетили Голанските възвишения. След това той изчезнал загадъчно, както бил между тях, макар че никой не го видял да изчезва. По този начин възникна полезното вярване, че той ще се върне да изпълни своите задължения, но само ако Изкупителите бъдат изправени пред голяма опасност при опита си да изтрият покварения човек и неговата ужасна същност от лицето на земята.
— Ами ако разберат истината?
— Ние не знаем истината.
— Неблагодарният боклук ни предаде.
— Продължаваш да говориш за него като за личност. Той не е личност. Когато разбере и когато другите разберат, той ще се върне, защото животът му няма смисъл, ако не е част от бъдещия потоп. В подходящото време едно дръпване на въдицата ще ни го доведе.
Гил се чудеше дали изчезването на Кейл би навредило на каузата. Каква полза от един отсъстващ спасител? Бог бе разкрил десницата си, когато трябваше, но след това я оттегли с ясното искане Изкупителите да действат сами. Иначе защо да съществуват? Каквото и унищожение да трябваше да се развихри в света, включително тяхното собствено, Бог не се нуждаеше от тях, за да го постигне. С изпращането на Кейл да се намеси тъй чудодейно, той го показа недвусмислено. С отнемането на Кейл Бог им показваше, че не е изоставил Изкупителите и че ако следват неговата воля чрез унищожаване на всички вероотстъпници и невярващи, той няма да ги забрави, когато дойде време да унищожат и себе си. Тяхното унищожение със сигурност щеше да бъде врата към отвъдния свят. И размишлявайки над грешката си, Гил, който все още дълбоко вярваше в края на човечеството, започна да вижда, че каквото и да си мисли Боско, Кейл вече е престанал да бъде полезен. Един отсъстващ завинаги Кейл нямаше да навреди. Точно обратното. Докато бе жив обаче, можеше и вероятно щеше да се превърне в сериозна заплаха. Нещо трябваше да се направи.