— Знам колко е трудно да се откажеш от голяма любов.
— Аз й спасих живота.
— Да.
— Сбърках ли някъде?
— Не.
— Тогава защо?
— Никой не знае отговора на този въпрос. Не можеш да принудиш някого да обича.
— Но тя ме обичаше.
— Каквото си казват влюбените, е писано върху вятъра и водата. Някакъв поет го е казал, но все пак е вярно.
— Тя ме предаде на Боско. Не е редно да й простя.
В интерес на справедливостта ИдрисПюк би могъл да изтъкне, че по онова време Арбел бе в изключително трудно положение. Но вече от много години не беше чак толкова глупав, че да го каже.
— За съжаление, живеем в интересни времена. Ти може да имаш в тях важна роля, може би дори най-важната — ала колкото и да си млад, колкото и да те боли, в любовта, политиката и войната дребните житейски неща трябва да отстъпят пред по-големите.
Кейл го погледна.
— Не и ако малките са на първо място.
Отново настана дълго мълчание. Дори ИдрисПюк не успя да измисли отговор. Той смени темата.
— Не знам какво ще предприемат към теб Изкупителите и техният папа. Не бих разчитал, че ще си траят. Ти си създаваш врагове със същата лекота, както обикновените хора дишат. Да говориш с гняв, да показваш омразата си с думи и погледи е излишно, опасно, глупаво, нелепо и вулгарно — макар да предполагам, че вулгарността е най-дребният ти проблем. Трябва или да се научиш на дискретност, или да бягаш още сега.
Кейл мълчеше, а ИдрисПюк седеше на леглото и изпитваше жал за странното момче до себе си. След няколко минути ИдрисПюк започна да се тревожи, че в мълчанието си Кейл е потънал твърде дълбоко.
— Погледна ли нощното небе, докато беше навън?
Кейл се засмя тихо и странно, но за ИдрисПюк това бе по-добре, отколкото мълчанието.
— Не — каза Кейл. — Звездите още ли греят?
— Бил си церемониалмайстор на много бедствия — каза Випонд на ИдрисПюк — късно същата вечер, — но това трябва да е едно от най-добрите ти постижения.
— Ни най-малко. Участвал съм в доста по-лоши неща от спречкване между двама влюбени.
— Знаеш, че е много по-зле. Боз Икард иска да ни изгони и можеш да бъдеш сигурен, че докато си говорим, към краля на Швейцария вече пътува доклад за сбиване между наследниците на Матераци и твоя непрокопсан приятел, при това най-грижливо разкрасен.
— Крал Зог може да е страхлив като баба, но няма да ни изхвърли заради някакво дребно спречкване — колкото и да се напъва Икард.
— Ще ни изхвърли, ако му кажат, че има съмнение кой е баща на детето на Арбел.
— Какво мислиш?
— А ти какво мислиш?
— Възможно е.
— Няма спор. Въпросът е, че слуховете вече изтичат изпод всяка врата в Испански Лийдс. Крал Зог гледа с много лошо око всяка проява на невъздържано поведение, особено между аристократка и някакъв си хлапак, който носи въглища в спалнята й.
— Той е много повече от това.
— Не и за крал Зог Швейцарски. Бог никога не е създавал по-голям сноб. Единственото му четиво е да се привежда часове наред с блажени въздишки над потеклото си в Готския алманах.
— Ако случайно не си забелязал, братко — ИдрисПюк използваше това обръщение само когато беше особено недоволен от него. — Матераците вече не представляват нищо. Ако Кейл не ги спре, Изкупителите са готови да прегазят Антагонистите, Лаконийците, Швейцария и всички останали като вехт килим. И попътно ще се изпикаят върху крал Зог.
— Кон Матераци е перспектива, стига да разполага с време.
— Кейл планира нашето унищожаване и това на Лаконийците. Не е зле за въглищарче. Ако си мислиш, че в Кон Матераци има нещо подобно, трябва да си стар глупак, какъвто светът не е виждал.
— Имаме само неговата дума за поражението на Лаконийците.
— Бяхме в Силбъри, за да видим какво сториха плановете на Кейл.
— Да оставим оправданията, но беше колкото план, толкова и късмет.
— Че кога не е било така?
— Ти не можеш да го овладееш.
— Не мога.
— Той сам не може да се владее.
— Няма да е първият. Млад е, ще го преодолее.
— Грешиш. Чух го да я заплашва, когато напускаше Мемфис, и тази вечер отново. Той никога няма да се освободи от нея. Хората говорят за децата, като че са по-различни от възрастните. Но няма никаква разлика. Просто душите им са луди за любов. Любовникът и убиецът в него са безнадеждно сплетени и никога няма да се разделят.