— Тогава нека Арбел напусне Испански Лийдс заедно с Кон. Далеч от очите, далеч от ума. Тогава ще поискаме Кейл да измисли план за премахване на Изкупителите.
— Защо му е да ни помага?
— Той мрази Арбел, защото я обичаше и я спаси, а тя все пак го предаде.
— Всички го направихме.
— Говори само от свое име. А и той не е боготворил земята, по която стъпваш. В негов интерес е да сключи сделка с нас, защото няма къде другаде да отиде. С Кейл начело на швейцарската армия има поне някакъв шанс за нас и за него. Той ще го разбере. С Арбел или без Арбел, винаги се е грижил преди всичко за оцеляването си.
— Не е ли просто заплаха за всички?
— Тогава трябва да му помогнем да насочи вниманието си там, където може да нанесе най-големи поражения.
— Планът ти не е твърде добър.
— С по-добър не разполагаме.
— Знаеш ли, че е говорил с Кити Заека?
— Да.
— Лъжец!
Двамата сякаш отново бяха млади момчета и не се засягаха от подобни дреболии.
— Ти разправяш ли всекиму къде ходиш и какво правиш? — попита ИдрисПюк.
— Прочут съм с откровения си характер.
— Да, бе. Ако той ще ни спасява от Изкупителите, от все сърце се надявам да има повече съюзници, отколкото са мидените черупки по плажа.
— Още една заплаха от Изкупителите към Арбел ще ни дойде добре — подходящо извинение да я насърчим да напусне.
— Кон би ли тръгнал с нея?
— Не смея да се надявам. Освен това, каквото и да си мислиш, Зог няма да допусне уличен гамен начело на своята армия.
— Значи е глупак.
— Че кой твърди нещо друго?
— Можеш ли да контролираш Кон?
— Да — отговори Випонд.
— Достатъчно, за да стане параван на някого, който може да е баща на първото му дете?
— Не съм обмислял подобен подход. Освен това ние имаме предимство.
— Какво?
— Той не иска да го повярва. Трябва да насърчаваме това естествено желание, доколкото е възможно.
Но техният план имаше един непредвиден дефект — макар че сам по себе той не би ги изненадал.
Част от плана на Боз Икард да накара Матераците да се чувстват нежелани бе неудобното им настаняване. Посланието към Арбел се изразяваше в отпуснатите й стаи, създадени преди двеста години като покои за младата съпруга на тогавашния крал, инфанта Пилар. Инфантата не надхвърляла на ръст два лакътя и половина (един лакът е разстоянието между лакътя и пръстите на протегнатата ръка). Обожавана заради добротата, остроумието и щедростта си към бедните, тя вдъхновила множество сгради в избухналата мания по всичко испанско, която дала новото име на дотогавашния най-обикновен Лийдс. Някога този град бил нарицателно за скука и безизходица („Приличаш на Лийдс“ беше древна шега за сметка на нещастните — и на Лийдс), но желанието да зарадват малката инфанта довело до истински бум в строителството на екзотични обществени и частни сгради в испански стил. Личните покои на инфантата били построени от любящия й съпруг точно като за нея, а не за обкръжаващите я гиганти. Резултатът за Арбел бе, че макар да разполагаше с покои, достойни за кралица, това бяха покои за една много малка кралица с ръст метър и десет сантиметра. Там, където за инфантата таванът е бил висок, Арбел трябваше да прекланя красивата си шия, макар и съвсем леко.
През нощта след ужасния банкет Кон и Арбел седяха в тези покои. Като се има предвид, че и двамата бяха високи, пропорциите на стаята придобиваха комичен аспект, сякаш седяха в нещо средно между корабна каюта и голяма кукленска къща.
Арбел гледаше гърдите и корема си.
— Имам чувството — каза тя тъжно на Кон, — че съм глътнала главите на трима плешиви мъже. Много големи глави. Господи, докога?
— Изглеждаш много красива.
— Казваш го само заради мен.
Кон се усмихна.
— Права си. Но все пак е вярно.
— Лъжеш толкова сладко, че почти се изкушавам да ти повярвам.
— Както искаш — каза той и я хвана за ръката.
— Обещай ми, че ще стоиш далеч от Томас Кейл — каза тя.
— Чудех се кога ще го споменеш.
— Вече знаеш. Обещай ми.
— Забравяш, че той ми спаси живота. Не е лесно да убиеш някого, комуто дължиш толкова много. Той спаси и теб, което прави нещата още по-трудни. Затова обещавам — макар че беше ужасно груб с теб.