Убеждението на Боско, че Протоколите могат да бъдат примитивни като рисунка на четиригодишно хлапе, стига вярващите да са убедени в произхода им, се оказа по-вярно, отколкото можеше да се надява. Шансът тялото да бъде изхвърлено от морето бе едно на милион и това доказваше убедително, че няма никаква конспирация. Появата му изглеждаше тъй естествена, че изобщо не се повдигна въпросът за фалшификация. Службата на Светия надзор и Триумфалните Изкупители бяха принудени да се ограничат с възраженията, че макар и да има несъмнена заплаха, противниците им грешат за наличието на еретици в техните редове. Въпреки това последваха яростни чистки. Изтезанията сами по себе си бяха забранени за употреба срещу Изкупители, но службата на Разпитвачите не се нуждаеше от клещи и нажежени железа. Няколко нощи без сън, следвани от потапяне във вода, бързо принуждаваха напълно невинни мъже — или поне незамесени в ерес — да се признават за виновни в съглашателство, отстъпничество и връзки с дявола, както и да изброяват имената на своите съучастници. Боско наблюдаваше със задоволство как мнозина негови врагове биват изгаряни на клада от другите му врагове. Властта, която спечели като резултат от обвиненията на Протоколите, че неговото управление на Светилището е образец за устойчивост срещу Антагонизма, му осигури достатъчно допълнително влияние, за да започне атака срещу Матераците, довела до съвсем неочаквани и величави последици. Сега в много отношения той надвишаваше Парси и Гант и бе доказал на последователите си без капка колебание и съмнение, че Бог е благословил дръзкия и опасен план и че Кейл е наистина Божи пратеник. Чакаше го още много работа, и то твърде сериозна. Гант и Парси не бяха за подценяване, а осъзнавайки заплахата от страна на Боско, те се обединиха срещу него. В крайна сметка двамата с общи усилия прекратиха чистката на Антагонистите и се заеха да смажат Боско на всяка цена.
Тази нощ Боско лежеше в леглото и размишляваше над многото планове, които бе привел в ход, за да унищожи своите съперници и да предизвика края на света. Възторгът и тревогите не му даваха да заспи. В крайна сметка какво би могло да потресе човешката душа по-силно от решението да сложиш край на всичко — страховитият шемет да се посветиш на окончателното премахване на злото? Тревогите му бяха по-обикновени, но не по-малко важни. Боско не бе чак толкова глупав, та да пуска в ход грандиозни идеи, без да предвиди, че за осъществяването им се нуждае от остър ум, компетентност и, разбира се, късмет. После идваха тревогите и възторзите, свързани с Кейл. Всичките му някогашни надежди за това момче се сбъднаха и надхвърлиха очакванията. И все пак го озадачаваше, че Бог му дава всичко, обещано от виденията, но въпреки това в него остават следи от нещо неуместно — безсмислен гняв и негодувание, което не можеше да се превърне в истинска праведност. Преди да заспи, той се утеши с мисълта, че не е предвиждал Кейл да се появи пред света поне още десет години. Ако не беше онзи безумец Пикарбо и неговите зловещи експерименти, нещата щяха да бъдат съвсем различни. След кратък изблик на гняв той прогони лошото настроение и подири утеха в една от любимите си поговорки: „Планът е бебе в люлка — много малко прилича на възрастния човек.“