— Затова само си мисля.
— То е твое.
— Друго не очаквах да чуя.
— Истина е.
— Истина е, че ти спасих живота на два пъти, а ти каза, че ме обичаш по-дълбоко от… — Той се усмихна зловещо. — Знаеш ли не си спомням думата, но беше нещо много дълбоко. Дали няма да ми напомниш?
— Истина е — каза тя едва чуто.
— Из зеленчуковия пазар се носи слух, че си уличница… и се обзалагат кой е бащата: мемфиският идиот, или момчето от простолюдието, което носи въглища в спалнята ти.
— Знаеш, че не е вярно.
— Не знам. Ти ме продаде на хората, от които можеше да очакваш да ме отведат на мястото за екзекуции, да ме обесят и после да ме накълцат жив, да ме изкормят… докато гледам… да ми изпържат червата… докато гледам… да ми отрежат оная работа… докато гледам. Сама виждаш. Не изглежда добре.
— Те ми обещаха, че няма да те наранят.
— И какво те накара да мислиш, че едно обещание означава повече за тях, отколкото за теб? Бях ти омръзнал и искаше да ми видиш гърба, независимо как.
— Не е вярно. — Тя се разплака, но съвсем тихо.
— Може да не е цялата истина, но е вярно. Както и да е, писна ми да те слушам.
— Не са ти сторили нищо такова. Той обеща да те направи велик човек. Не си ли велик? Той не си ли спази обещанието?
Това бе прекалено. С два скока той се озова до нея, докато тя отстъпваше към стената, кръстосала с ужас ръце да защити детето си. Пресегна се зад главата й, сграбчи златната й коса, завлече я до дивана и я повали на колене.
— Ще ти покажа как си спази обещанието, лъжлива кучко.
Продължавайки здраво да я държи за косата с едната ръка, той дръпна лампата на масата до дивана, за да хвърля повече светлина. После със свободната ръка бръкна в задния си джоб и извади писмото, което му бе дал Боско и за което се бяха сдърпали с Хенри Мъглата. Разгъна го на дивана и грубо натисна главата й надолу, тъй че лицето й почти го докосна.
— Чети! — заповяда той.
— Причиняваш ми болка.
Той рязко усука косата й. Тя изписка.
— Викай тихо — прошепна той. — Някой може да извади лошия късмет да те чуе. Сега прочети от кого е.
Ново насърчително дръпване.
— От Генерал-Изкупител Арчър, командващ степните сили, до Генерал-Изкупител Боско.
— Можеш да прескочиш първите пет реда.
Арбел продължи с известни затруднения — хватката му беше свирепа, а лицето й бе твърде близо до листа.
— Преди да си тръгне, Томас Кейл ни нареди да обиколим всички села в радиус от осемдесет километра около нашите лагери и да доведем всички жени и деца, а добитъкът им да бъде използван за изхранване на трите хиляди души, които успяхме да съберем. Някаква чума бе убила по-голямата част от добитъка, а млякото на оцелелите животни бе намаляло. Тъй като често дажбите не стигаха дори за самите нас, не можехме да отделим нищо. Поради слабостта си мнозина от тях загинаха от глад и болести, общо около две хиляди и петстотин. Аз бях уведомен твърде късно и когато инспектирах лагера, видях такава окаяност, каквато всяко сърце би прокълнало…
— Не обръщай внимание на следващото — каза Кейл и посочи по-надолу в писмото. — Продължи ето тук.
— От всички кътчета допълзяха на лакти и колене, защото не можеха да се държат на крака, изглеждаха като анатомия на смъртта и говореха шепнешком като призраци, зовящи от гроба. Казаха ми, че с радост ядели мъх, стига да го намерят, а накрая в отчаянието си взели да вадят трупове от гробовете. Знам, че сте милостив човек, но макар че ще опиша печални неща, за които е по-лесно да четеш, отколкото да ги видиш, няма надежда тези Антагонисти да се разкаят и прискърбната необходимост повелява да бъдат изклани. Тази небесна присъда ни изпълва с трепет, ала не и със съжаление.
— Стига толкова — каза той, разхлаби хватката и блъсна главата й в меката тапицерия на дивана — не най-жестокото насилие, което беше извършвал, трябва да кажем.
Арбел бавно се овладя, надигна се и седна.
— Не разбирам — каза тя най-сетне. — Какво общо има това с мен? Или дори с теб? Не си възнамерявал да се случи такъв ужас, нали?
— Не си ли чувала? Пътят към ада е постлан с добри намерения. Моето намерение е съвсем простичко: да ме оставят на мира с прилично легло и що-годе прилична храна. Но това, което правя, е както сама казваш. Катастрофата ме следва навсякъде. Седях в сенките и слушах как твоето безгръбначно хленчи за репутацията си.