Рано на другата сутрин той стоеше на Площада на мъченическата кръв, очаквайки с нетърпение да види как един от най-грижливо подготвените му планове започва да се осъществява. Голямата порта се отвори със скърцане, и триста Изкупители влязоха с маршова стъпка в Светилището. Би било трудно да се опишат като каймака на свещеническото войнство, защото думата „каймак“ създава изцяло погрешното чувство за нещо гладко, нежно и меко. Те бяха може би най-зловещата пасмина, събирана някога на едно място — Боско ги беше спечелил само благодарение на десет години неуморно старание и търпение, тъй като съвсем не е лесно да съчетаеш непокорството и разума с фанатизма. Най-трудното бе да запази искрите на дръзко и изобретателно насилие, които бяха привлекли вниманието му. Тези Изкупители проявяваха талант за невероятни нововъведения заедно с по-обичайната склонност към жестокост, бруталност и готовност за подчинение. Те щяха да бъдат най-близките помощници на Кейл. Той щеше да ги обучи, всеки от тях на свой ред да обучи стотина други, а те — по още стотина. Сега, когато разполагаше с Кейл и мъжете пред себе си, той имаше и възможността да сложи начало на края.
Боско все още не притежаваше властта на своите съперници в Шартр, но пък имаше голям брой всевъзможни последователи, мнозина от които изобщо не се познаваха. Някои бяха фанатични в своята преданост, искрено вярващи в плана му да промени света веднъж завинаги; повечето нямаха представа за истинските му намерения, но го смятаха за по-ревностен във вярата, отколкото Парси и Гант. Други, по-колебливи, го приемаха като властник, който може да стане още по-властен. Навярно звездата му щеше да помръкне след смъртта на папата — лека му пръст, но знае ли се… Чрез тази грозна смес от съюзници той разпространи слуха за Кейл, разкривайки неговия героизъм при спасяването на папата не само от злобните козни на Антагонистите, но и от завоевателните стремежи на вече повалените Матераци. Бяха написани неофициални брошури, разказващи неодобрително, но с пикантни подробности за преживените от Кейл изкушения и опасности. Описанието на Мемфис в тях беше грубо, но не и невярно: щедро предлаганата плът, хитрите политици и красивите, но покварени и лукави жени. Ала макар някои Изкупители да се наслаждаваха на ужасите, за които четяха, малцина от тях бяха лицемери — те искрено се възмущаваха от прочетеното. Може да ви изненада, че мъже като тях са способни да изпитват обич — но не се изненадвайте. Наистина бяха способни. Кейл бе спасил папата, когото обичаха.
Непрестанно нарастващият брой послушници през последните няколко години, докато Боско заздравяваше своя контрол над военното бъдеще на Изкупителите, означаваше, че макар и огромно, Светилището нямаше кой знае какви възможности за настаняване на новите триста елитни бойци. В общи линии, Изкупителите не държаха особено на житейските удоволствия; но една отделна стаичка, когато не са на активна служба, имаше голямо значение в техния изпълнен с лишения живот. По времето, когато свободната площ не представляваше чак такъв лукс, в Дома със специално предназначение бяха построени много килии, и сега Боско реши да прогони онези, които отдавна се мотаеха там. През последните няколко седмици чрез голям брой екзекуции бе разчистено място за новопристигналите. Както става във всички затворени институции, хората от Светилището бяха ужасни клюкари и поради това безмилостно любопитни. Нямаше как да не плъзне мълва за пристигането на тези впечатляващи свещенослужители, и Боско едва впоследствие осъзна, че е трябвало да измисли по-убедително обяснение за присъствието им. Засега разчиташе на интелигентността и богатия опит на Главния тъмничар, комуто бе заповядал да се отнася добре към новодошлите и да ги настани в северното крило на затвора, вече изпразнено от затворници благодарение на скорошната поредица от убийства. Боско уреди за тези триста мъже отлична храна и обясни, че крилото ще бъде заключено, за да ги предпазят от любопитните. Те знаеха, че са цветът на избраните и че тайната е жизненоважна за оцеляването им — затова нямаше възражения.
После Боско отдели няколко часа, за да обясни намеренията си на Кейл, който мълчеше почти през цялото време.
— Под чия власт са те?
— Под твоя.
— А аз под чия власт съм?
— Под ничия — със сигурност не под моя, ако това имаш предвид. Ти си въплъщение на Божия гняв. Само си мислиш, че си човек и че волята на друг човек може да има значение за теб. Отстъпиш ли от природата си, ще се самоунищожиш. Ето защо Арбел Лебедовата шия те предаде; предаде те и баща й, макар че ти спаси дъщеря му и върна единствения му син към живота. Хората не са за теб — и ти не си за хората. Направи онова, за което си тук, и ще се върнеш при небесния си Отец. Опиташ ли се да бъдеш нещо, което никога не можеш да бъдеш, те чакат повече болки и страдания от което и да било създание, съществувало някога.