— Дай ми Мемфис.
— Защо?
— А ти как мислиш?
— О — усмихна се Боско. — За да го сринеш тухла по тухла и да посипеш сол върху основите.
— Нещо такова.
— На драго сърце. В края на краищата това ти е работата. Но не разполагам с такава власт, следователно не разполагаш и ти. Трябва ни армия. Средството да си я осигурим спи в Дома със специално предназначение. Но дори и тогава аз трябва да стана папа, преди да получиш правото за разруха в подобни мащаби. Както вече разбра, с нищо не можеш да накараш някой мъж или жена да те обича. Освен мен, Томас. Аз те обичам.
С тия думи той стана и излезе.
Тази нощ изнервеният Изкупител Бержерон, заместник на Главния тъмничар, пристигна с поименен списък на тристате мъже, които Боско бе наредил да бъдат проверени според светилищната документация, за да не се допусне вражеско проникване. Новият списък потвърждаваше наличието само на двеста деветдесет и девет души. Липсващият Изкупител трябваше да бъде отчетен за в случай, че е размислил или е бил арестуван. Впоследствие се оказа, че е починал от едра шарка по пътя, преди да се присъедини към другите. Тъмничарят беше нервен, защото нямаше опит в общуването със страховития Боско. Неговият шеф — Главният тъмничар, лежеше от вчера в затвора по обвинение в Нечестиво вироглавие — достатъчно сериозно престъпление, за да го арестуват, но не и да информират Боско. Главният тъмничар бе избрал своя сегашен заместник именно защото с оскъдната си интелигентност не представляваше сериозна заплаха за поста му. Заместникът се върна един час след като Боско прочете списъка с имената. Когато той влезе, Боско не вдигна глава, само бутна към него списъка. Човекът нервно го взе, без да гледа, и побърза час по-скоро да се оттегли.
Щом излезе навън, тъмничарят откри, че сърцето му бие като на девойка след първа целувка. Той опита да се успокои, и като застана под мъждивата вощеница в един стенен свещник, огледа внимателно списъка. Когато приключи, очите му бяха изцъклени от страх и несигурност. Няма покой за глава, която носи корона. Той беше твърде уплашен, за да помоли Боско за разяснения, и твърде горд, за да се консултира със своя предшественик. С право смяташе, че би изглеждал глупав и некадърен в очите и на двамата. В края на краищата повишението му все още трябваше да се потвърди. „Какъвто и да си — бе чул да казват веднъж — бъди решителен.“ Този не много добър и със сигурност недоразбран съвет се спотайваше от години в ума на Изкупител-тъмничаря Бержерон, дебнейки възможност да го предаде. И най-сетне тази възможност дойде. Колцина от нас са различни? Колко от нашите най-лоши или най-добри часове се коренят в някое малко парченце глупост, заклещено в душите ни като плевел в корава скала и разцъфнало там напук на всичко? То впива корени в пукнатината, разширява я, идва внезапна буря, в пукнатината нахлува вода, после замръзва през някоя зимна нощ и разтваря пукнатината. Минава непознат ездач, конят му се препъва в пропуканата скала и заедно с ездача отхвръква в ужасната бездна. И тъй, Бержерон забърза към килията на Петър Бързица и с абсолютна убеденост почука на вратата.
— Да?
— Хората от този списък в северното крило да бъдат екзекутирани.
Бързица не се изненада особено, след като напоследък толкова много затворници от северното крило на Дома бяха умъртвени. Той прегледа списъка, пресмятайки приблизително каква задача му предстои.
— Мислех — каза той, колкото да поддържа разговора, — че засега приключихме с екзекуциите.
— Очевидно не — отвърна раздразнено Бержерон. — Може би искаш да идеш при Божия Изкупител Боско и да го попиташ какво си въобразява?
— Не е моя работа — отговори Бързица. — Не ни се полага да разсъждаваме. Кога?
— Сега.
— Сега ли?
— Идвам направо от Изкупител Боско.
Това прозвуча убедително.
— Закъде се е разбързал?
— Това не те засяга. Имаш грижата само да започнеш и да завършиш час по-скоро.