Това продължи през цялата нощ с едно-единствено прекъсване. Един от осъдените, по-наблюдателен от останалите, усети нещо нередно. Когато една уморена ръка сграбчи косата му, а друга го стисна отляво, той инстинктивно се изтръгна от хватката. Подхлъзна се, падна и закрещя, докато четиримата убийци вкупом се мъчеха да го притиснат; крещеше и се бореше, докато те го блъскаха към шахтата, тъпчеха ръката му, удряха го по главата и най-накрая го изхвърлиха в долното помещение, за да бъде довършен от Изкупителите. Дори дебелата врата не попречи на звуците от ужасната борба да стигнат до ушите на чакащия в коридора отвън. Бързица изскочи и намушка слисания Изкупител, преди да е вдигнал шум. Иначе всичко мина без произшествия.
В единайсет часа на другата сутрин Изкупител-тъмничарят Бержерон инспектира купчината леко измити тела, струпани в мортуариума на Ротондата, за да бъдат откарани към Полето на Гинки под прикритието на нощта. Гледката беше зловеща, но впечатляваща. Половин час по-късно той стоеше пред леко раздразнения Боско, който се мъчеше да прегледа скучните и объркани документи, свързани със спор около доставката на голяма партида развалено сирене.
— Какво има? — попита Боско, без да го поглежда.
— Екзекуциите бяха изпълнени, както заповядахте, Изкупителю.
Боско вдигна глава и с раздразнение усети, че съвсем е изтървал нишката във взаимните обвинения кой носи отговорност за прогнилото сирене.
— Какво?
Ужасяващ страх вледени Бержерон като зимен вихър.
— Екзекуциите на затворниците в Дома със специално предназначение.
Гласът на Бержерон бе изтънял до шепот. Той извади списъка с имената и посочи последната страница.
— Ето кръста, който поставихте в края, за да я потвърдите.
Боско бавно взе листа от него. Обзе го ужасно спокойствие.
Вгледа се за миг. Безценните му гаулайтери бяха изчезнали. До един.
— Кръстът най-долу — тихо изрече той — беше потвърждение, че съм го прочел.
— А.
— Точно така. А.
— Аз…
— Моля те, не говори. Тази сутрин ми донесе голяма беда. Отведи ме да ги видя.
Кейл гледаше разсеяно през прозореца на стаята си. Умът му беше на хиляди километри от тук. Зад него един послушник подреждаше втората му трапеза за деня. Ако не друго, поне му оставаше удоволствието от храната, която сега идваше от кухнята на монахините, както за другите Изкупители. Послушникът изтърва един прибор на пода и той шумно отскочи към краката на Кейл. Това го накара за пръв път да се вгледа в лицето на момчето. То беше почти на неговата възраст. Вдигна прибора и плахо погледна нагоре.
— Не те познавам — каза Кейл.
— Доведоха ме преди десет дни от Щутгарт.
Само преди няколко дни Кейл бе чел за Щутгарт в един алманах, който му даде Боско. Алманахът описваше накратко всяка въоръжена и укрепена цитадела на Изкупителите с население над пет хиляди души. Описанията заемаха петстотин страници, а имаше десет такива тома. Според Боско, Изкупителската общност бе крехка. Дори от малкото прочетено в алманаха ставаше ясно, че тя е огромна — далеч по-обширна, отколкото предполагаше.
— Защо? — попита Кейл.
— Не знам.
— Как се казваш?
— Модъл.
Кейл отиде до масата и седна. Имаше бъркани яйца, препечен хляб, пилешки бутчета, наденички, гъби и овесена каша. Той започна да си сипва.
— Ти си Кейл, нали?
Кейл не му обърна внимание.
— Казват, че си спасил папата от злите Антагонисти.
Кейл го погледна за миг, после пак се зае с храната. Модъл се загледа в него. Беше гладен, защото послушниците винаги бяха гладни, а през по-голямата част от годината страдаха и от студ. Но не му хрумваше, че ястията на масата, някои от които дори не познаваше, могат да бъдат споделени с него. Те бяха като красива жена за грозен мъж — той може да се наслаждава на красотата, но изобщо не се надява да я докосне. Ала колкото и разсеян да беше, Кейл не можеше да яде с удоволствие пред друг послушник.
— Седни.
— Не мога.
— Можеш. Сядай.
Модъл седна и Кейл сложи пред него чиния пържени картофи. Но, разбира се, възникна проблем. Кейл взе чинията и изсипа върху своята всички картофи освен един. Изчервеното от копнеж лице на Модъл посърна.
— Виж какво — каза Кейл. — Хапнеш ли прекалено много от тия неща, след пет минути ще се прозяваш до премаляване. Повярвай ми. Какво ви даваха за ядене в Щутгарт?