Когато го доведоха в зловещото Светилище на Обесения Изкупител, Томас Кейл едва бе навършил три или четири години (никой не знаеше точната му възраст, а и никой не даваше пет пари за нея). Веднага след пристигането си момченцето привлече вниманието на един от свещениците на тази най-страховита религия, Изкупител Боско, споменат на три пъти в поемата — вероятно защото именно той заръча да я напишат. Не си въобразявайте, че стиховете са били вдъхновени от нещо тъй простичко като човешка суета или амбиция.
Мрачната слава на Изкупителите идваше не само от суровите им възгледи за греховната човешка същност, но и от стремежа им да наложат тези възгледи чрез бойни завоевания, осъществявани от техни монаси, повечето от които бяха обучени не на молитви, а на бойни умения. Най-интелигентните и най-благочестивите (границата между двете лесно се губеше при Изкупителите) имаха задачата да осигуряват разпространението на правата вяра в множество завладени и препокръстени страни. Останалите попадаха във въоръженото крило на Единствената истинска вяра — Бойците, където растяха и често умираха (стига да имаха този късмет) в многобройни казарми, най-голямата от които се наричаше Светилището. Именно в Светилището Боско избра Кейл за свой личен ученик — особена чест, на която би могло да издържи само дете с нечовешка издръжливост. Докато навърши четиринайсет (или петнайсет) години, Кейл се превърна в студено и пресметливо същество, каквото за нищо на света не бихте желали да срещнете в някоя мрачна уличка или където и да било другаде, водено само от две чувства — безгранична ненавист към Боско и пълно безразличие към всичко останало. Но лошият късмет на Кейл щеше да стане още по-лош, когато той отвори една погрешна врата в погрешното време и завари Лорда на Дисциплината, Изкупител Пикарбо, да прави дисекция на едно издъхващо момиче, докато друго, все още живо, очакваше същата ужасна съдба. Самосъхранението надделя над съчувствието и ужаса, Кейл тихичко затвори вратата и се оттегли. Но в миг на безумие, за който той сетне твърдеше, че вечно ще съжалява, погледът на младата жена, очакваща да бъде жестоко изкормена, го накара да се върне и в последвалата схватка да убие един човек, може би десети по ранг след самия Папа. Вече сте чули достатъчно за Изкупителите, за да ви е ясно каква съдба можеше да очаква Кейл — със сигурност огласена от диви писъци.
Ако бягството от Светилището беше лесно, Кейл отдавна нямаше да е там. И макар че той наистина използва въже, както се твърди в „Балада за Томас Кейл“, нямаше никакъв заговор за убийство на Папата — поредната измислица на Боско, за да прикрие бягството на своя ученик, когото държеше на всяка цена да върне обратно, а причината за това нямаше нищо общо със странните и гнусни дела на Пикарбо. Поемата обаче не споменава, че Кейл бе придружен от още трима: спасеното момиче, Хенри Мъглата — единственото момче в Светилището, към което той проявяваше известна търпимост — и Клайст, към когото се отнасяше, както към всички, тоест с подозрение и неприязън.
Интелигентността на Кейл, изострена от дългогодишното обучение, му помогна да избегне преследването на Изкупителите, но обичайният му лош късмет сблъска четиримата бегълци с кавалерийски патрул на Матераците от големия град Мемфис — място, по-пъстро и по-богато от Париж, Вавилон или Содом — още една от редките частици истина в „Балада за Томас Кейл“. В Мемфис четиримата привлякоха вниманието на канцлера Випонд и неговия непрокопсан полубрат ИдрисПюк, който по причини, неясни дори за самия него, хареса Кейл и му предложи нещо, което момчето не бе срещало никога — мъничко човешка топлина.
Но човещината далеч не бе достатъчна, за да спечели доверието на Кейл, чиято подозрителност и враждебност бързо разбуждаха омраза у почти всички срещнати — от Кон, златното момче на клана Матераци, до прекрасната Арбел Матераци. Наричана обичайно „Лебедовата шия“ (и това не е случайно съвпадение с лютата ненавист към лебеда в онзи сън, откъдето започна нашият разказ), тя бе дъщеря на човека, който властваше над империята на Матераците — тъй необятна, че слънцето никога не залязваше над нея. Боско обаче бе заложил изключително много на злобата на Кейл и нямаше намерение да остави момчето да я използва там, където тя можеше само да го погуби. Не е изненадващо, че младеж като Кейл неминуемо трябваше да се влюби във високомерната красавица Арбел Матераци, въпреки цялата й неприязън към него. Тя продължаваше да го смята за груб наемник, дори — или именно — след като той я спаси чрез безмилостен и смъртоносен акт на жестокост (обявен по-късно от неговите врагове за проява на долнопробно перчене). Оплакването на Клайст, че където попадне Кейл, скоро почват и погребения, стана по-разбираемо, особено за ИдрисПюк, който видя с очите си хладнокръвната му жестокост при спасяването на Арбел. Но чуждото и странното може да се окаже опияняваща напитка за младите, откъдето идва и намекът в баладата, че прекрасната Арбел се е опитала да съблазни Кейл. Само че нямаше никакво съблазняване, ако под тази дума се разбира преодоляване на нечия съпротива; нямаше и момент, в който от устните му да се е отронила думата „не“ или някакъв друг израз на възражение. Тя със сигурност не изпрати срещу него наемни убийци, и както се пошегува Клайст по-късно, когато прочете поемата, не би имала и причина да го стори, тъй като твърде много хора жадуваха да убият Кейл съвършено безплатно.