— Поспете малко, господине — каза Гил.
Въведоха Кейл в шатра от синьо платно. Той открай време заспиваше трудно, но сега му трябваха само две минути, след като се просна върху ужасно неудобното ложе. Осем часа по-късно Гил го събуди с чаша отвратителна на вкус течност. Докато пиеше, Кейл си помисли, че в сравнение с това, което беше само преди няколко месеца, сега е омекнал като свинска мас. Навремето би сметнал тази гадост за съвсем поносима.
— Това — каза той на Гил, който го гледаше замислено, — е направо отвратително.
Гил сякаш искрено се смути.
— Съжалявам. — Той взе чашата и отпи, за да види какво не е наред. — За мен е нормално на вкус. — Двамата се спогледаха, нямаше смисъл да спорят. — Идете да огледате около лагера. Запознайте се с обстановката. Когато се върнем, ще има нещо за ядене.
— Нямам търпение.
Пасищата на Трансваал представляват просторна степ, разположена на около шестстотин и петдесет километра югозападно от Светилището. Местните хора, наречени Народът, се занимаваха със селско стопанство и лов из обширните територии, а наскоро бяха приели Антагонизма. Тъй като са странни във всяко едно отношение, вярванията им са мощни и закостенели. Имат два вида граждани: обикновени Народни стопани и лидери, наричани Народни водачи — почти винаги проповедници или пастори, имащи власт над не повече от хиляда души. Тъй като никога не бяха споделяли вярата на Изкупителите и не се интересуваха от нея, омразата им към монасите-нашественици стигаше до безумие. Те казваха — преувеличено, разбира се — че Народът е роден в седло и с лък в ръцете. Опитът от окопната война на Източния фронт не вършеше работа в борбата с такъв противник и на такъв терен. Народът не събираше армии, а партизански отряди с численост между сто и четиристотин мъже — често по-малко, а понякога и повече. Ако бъдеха нападнати, те просто се оттегляха в безкрайната степ. Окопната система срещу такива методи беше като опит да убиеш муха с брадва.
Това бе забравената война на Изкупителите. Повечето им войски затъваха в изтощителната касапница на Източния фронт. Но дори и да имаше начин да пратят повече войници, нямаше как да използват численото си превъзходство срещу толкова маневрени и опитни групи, водещи бой на земята, която познават и обичат. Освен това Изкупителите използваха кавалерия рядко и не твърде умело. Вярно, в открит бой войската им би унищожила далеч по-многобройна армия от Народа. Но местните никога не влизаха в открит бой.
Тъй като папата и близките му съветници смятаха войната в степите за изключително важна, на Боско и Принцепс бе дадена свобода да изберат нова тактика — нещо, което винаги пораждаше подозрение на Източния фронт. Още преди Боско и Принцепс да нападнат Матераците поради отчаяната необходимост да върнат Кейл, те драстично промениха начина на война срещу Народа. Бе изградена верига от трийсет челни крепости. Не крепости в обичайния смисъл на думата, с масивни стени и защитни съоръжения, а подвижни отбранителни позиции за покриване на най-важните стратегически точки в степта. Зад тях щеше да има осем много по-големи обикновени крепости, откъдето можеха да подсилват всяка от челните позиции при евентуална атака. Това бе най-оригиналният план в Изкупителската военна история. За съжаление лошото на всички велики планове е, че трябва да бъдат приложени на практика. Отсъствието на Принцепс, прехвърлен към по-належащата военна кампания срещу Матераците, и изпълнението на новата тактика от некадърния му заместник създаде ужасна криза. Вместо голям брой Изкупители да седят в окопите, защитавайки територия, която Народът няма намерение да атакува, сега те нахлуха в области, където страховитите им военни достойнства не даваха никакъв резултат, а техните слабости можеха да бъдат използвани от врага по най-жесток начин. Резултатът бе преминаване от безсмислена война към неминуемо поражение. Челните крепости биваха безмилостно атакувани и превземани от Народа с тежки загуби за Изкупителите и почти никакви за нападателите. Когато се опитваха да си върнат контрола над крепостите, Изкупителите отново понасяха тежки загуби. Но Народът винаги знаеше кога да отстъпи бързо, така че даваха малко жертви. Няколко седмици по-късно, след като атакуваха по-далечните крепости около Дракенсберг, те се върнаха и целият кървав процес започна отново. Кървав почти единствено за Изкупителите. Дъфърс Дрифт си спечели печална слава като една от най-важните челни крепости, редовно превземана от Народа.