Не се наложи да чакат дълго първата изненада. След пет минути трескава дейност балистите бяха сглобени — но вместо да насочат триметровите лъкове към окопите в завоя на реката, машините се извъртяха почти право нагоре. Когато дадоха залп, мощните лъкове изстреляха огромните копия под стръмен ъгъл. Раздаде се неприятен, изнервящ писък.
— На стволовете са закрепени бръмчилки — те вият. Гаден звук, удря те право в гърдите.
Копията се стрелнаха с вой нагоре, описаха остра дъга и тежко се стовариха в жълтите стърнища около окопите, сякаш падаха право от облаците над тях. През следващите двайсет минути балистите стреляха непрестанно, за да налучкат целта, докато накрая почти две трети от копията започнаха да падат в окопите. Редките писъци подсказваха, че някои са си намерили жертви, но макар зрелището да бе зловещо и странно, Кейл не виждаше как може да промени ситуацията.
След още едно прекъсване железният звън на балистите се раздаде отново, но със странна промяна в гледката и звука — гигантските копия почти достигаха средата на полета, преди металният звук на изстрелите да прелети над могилата, където лежаха Кейл и Гил. Сега обаче имаше нещо още по-странно в звука — той беше по-плътен — и в полета на копията, когато преминаха върха на естествената си траектория и започнаха да падат към земята. Дори и с просто око се виждаше, че копията са много по-дебели, и Кейл зашари насам-натам с далекогледа, за да види някое от тях в полет. Засече го точно когато дебелият ствол започна да се разпада във въздуха, десетина много по-тънки копия плавно се отделиха от него и връхлетяха над окопите като хищен рояк — след кратко затишие отекнаха писъците на пет-шест мъже. Излетя второ дебело копие, после трето. От време на време някое от тях не успяваше да се разпадне, но всяка минута над Изкупителите в окопите падаха девет изстрела — по сто и осем копия на всеки шейсет секунди. Ужасните писъци на ранените и умиращите вече не спираха. По лицето на Гил плъзна стоическа бледност. Той виждаше през далекогледа как оцелелите Изкупители отчаяно опитват да се заровят по-надълбоко, но това бе като да търсят спасение от пороен дъжд. Осъзнавайки безнадеждното положение, оцелелите изскочиха от окопите и побягнаха. Преди да изминат и петдесет метра, облак стрели откъм двете страни на големия завой ги покоси със същата лекота, с което някое дете би повалило с пръчка туфа трева. Около двайсет Изкупители се предадоха. Навсякъде около завоя народните бойци изникнаха иззад храсти и високи термитници. Трябва да бяха около сто и шейсет мъже, на разстояние от стотина метра. Една малка група тръгна към пленниците и Кейл се питаше дали Изкупителите ще получат повече милост, отколкото биха оказали самите те, но в този момент откъм хълма в задната част на завоя излетяха пет-шест стрели и трима от победителите паднаха с крясъци. Десет Изкупители се бяха оттеглили там и отказваха да се предадат. Но Кейл виждаше, че отдясно на хълма има мъртва зона, която позволи на един взвод нападатели да се промъкнат само на петдесет метра от непокорните Изкупители. Оттам притиснаха Изкупителите и позволиха на подкрепленията да се приближат. При подобно числено превъзходство атаката заля Изкупителите на хълма още от първия опит. Дори ако Изкупителите от големия ров бяха имали някакъв шанс за милост, сега го загубиха. След десет минути всички защитници бяха мъртви, а бойците от Народа, с цената само на три жертви, отново нанесоха унизително поражение на една от най-големите военни сили в света.
Три дни по-късно Изкупителите се върнаха да бранят брода с хиляда и осемстотинте мъже, които Кейл бе отпратил в най-близката крепост. Междувременно бойците на Народа бяха осигурили преминаването на повече от двеста каруци с доставки и почти хиляда войници. При наближаването на Изкупителите те просто изчезнаха в степта, уверени, че когато се наложи, Дъфърс Дрифт или някой от другите пътища във вътрешността на страната може да бъде превзет със същата лекота.
Кейл извика при себе си седемнайсет стотници и за един час им описа тактиката на покойните Изкупители, чиито останки бяха заровени в плитка яма на около петстотин метра от брода. След това обясни защо бяха победени толкова лесно. Попита за въпроси. Нямаше много. Попита за отговори. И те бяха малко. Беше му ясно, че нито един от тях не би довел до друг резултат, макар че един-два от вариантите сигурно биха задържали нападателите за по-дълго време.
— Имате два часа да се споразумеете за план. Двеста от вас ще останат тук — да видим дали могат да издържат три дни, докато пристигне подкрепление.