Също тъй недостоверно е твърдението, че бащата на Арбел някога е имал и най-малкото намерение да нападне Изкупителите. Въображаемата му агресия бе измислена от Боско, само за да осигури на началниците си повод да започнат война с една-единствена цел — връщане на Кейл в Светилището. И понеже резултатите никога не отговарят на предвижданията ни, страдащата от епидемия армия на Боско под командването на Изкупител Принцепс в крайна сметка бе притисната в капан от десетократно по-мощната армия на Матераците близо до Силбъри Хил. Последвалата битка се разигра пред очите на ужасения Кейл (който по волята на обстоятелствата бе разработил бойните планове и на двете армии) като смес от лош късмет, хаос, кал, безумие и липса на контрол над тълпите, предизвикала едно от най-смъртоносните преобръщания на ситуацията в цялата военна история.
Смаяният Боско се оказа победител на Мемфис; в ръцете му попаднаха всички завоевания и богатства, освен онова, което желаеше — Томас Кейл. Но Боско отдавна имаше пръст в една от най-гнусните афери на Мемфис, ръководена от изумителния търгаш и сводник Кити Заека. Кити знаеше, че Кейл се е влюбил с цялото си неопитно сърце в красивата Арбел, а след време откри и това, че нейната пламенна страст към това необикновено момче е започнала да прегаря — странен плод, както се пошегува Кити, за подобно парниково цвете. Толкова по-добре за Боско, чиито хора бяха пленили Арбел. Щом пристигна в Мемфис, Боско използва дълбоките си познания за човешката същност — срещу които младата принцеса не можеше да се бори, въпреки цялата си интелигентност — и убедително я заплаши, че ще опустоши целия град, ако тя не му предаде своя любовник. Същевременно я увери — както се оказа, съвсем искрено — че не възнамерява да му причини зло. Така тя предаде Кейл, ако станалото може да се нарече предателство, но никой не узна какво става в душата й. В крайна сметка Кейл доброволно се отказа от свободата, като постави само едно допълнително условие — освобождаването на Хенри Мъглата и Клайст — и едва тогава научи, че жената, която обичаше с цялото си сърце, го е предала на човека, когото ненавиждаше повече от всичко на света. Това ни води към последните стихове от „Балада за Томас Кейл“, описващи как героят тръгва през пущинака, а в гърдите му бушува люта омраза към жената, която някога е обичал, и към човека, от когото е чул главозамайващи разкрития за самия себе си. Боско му бе казал да спре да се самосъжалява, защото той не е личност, не е човек, който може да бъде обичан или предаден, а самият Ангел на Смъртта, както твърди баладата. И идва моментът да се захване сериозно с божествената си мисия.
От тук нататък всичко е чистата истина.
Има и по-високи върхове от Тигровата планина; има далеч по-опасни за изкачване, чиито главозамайващи висоти и смъртоносни пукнатини вледеняват душата със своята враждебност към всичко живо. Но няма нито една по-впечатляваща, по-вдъхновяваща, по-смайваща със своето самотно великолепие. Огромната й конична форма се издига над Таметските равнини, които я обкръжават почти отвсякъде и се простират в далечината, тъй че от осемдесет километра разстояние величествената й симетрия изглежда като сътворена от човешки ръце. Но нито един човек в цялата история на света, та бил той и върховен егоист като Ехнатон или Озимандиас, не би могъл да изгради подобен връх. По-отблизо се разкрива свръхчовешката му необятност, надхвърляща стотици хиляди пъти великата пирамида на Линкълн. Не е трудно да се разбере защо най-различни вероизповедания са я смятали за единственото място в света, откъдето Бог може да говори пряко на хората. Именно навръх Тигровата планина Моисей получил каменните скрижали, върху които били изписани всичките шестстотин и тринайсет Божи заповеди. Пак там, като дан за победата срещу амонците, Галаадецът Ефтай — крайно неохотно, трябва да се признае — прерязал върху олтара гърлото на единствената си дъщеря, след като бил обещал да принесе в жертва на Бога първата жива твар, която срещне на прибиране у дома. Тя охотно се съгласила, а клетият Ефтай до последния миг се надявал на милосърдна намеса — глас, пратеник от небесата, сурово, но състрадателно доказателство, че всичко това е само изпитание на вярата. Ала Ефтай слязъл сам от Тигровата планина. И отново там, върху Голямата издатина малко под линията на вечните снегове, самият Сатана предложил на Обесения Изкупител власт над целия свят.