— Как ще ги изберете, господине?
— С молитва — каза Кейл.
По пътя обратно към шатрата той имаше време да се замисли над евтиния си отговор. Изкупители или не, двеста мъже щяха да умрат.
Точно така и стана. Кейл изслуша новата отбранителна тактика, реши да разпореди няколко промени, защото искаше да види как ще се осъществят на практика, и след това избра изпълнителите чрез жребий, вместо богохулно да се прави на много набожен. От себе си добави само едно име — стотника, в когото бе разпознал един Изкупител от Светилището, който някога го преби с въже, дебело колкото мъжка ръка, задето разговаряше по време на тренировка. Вероятно на Изкупителя можеше и да му се размине, ако не бе фактът, че вината изобщо не беше на Кейл, а на Доминик Савио, който шепнешком споделяше с Хенри Мъглата, че тази нощ сигурно ще умре и дяволите ще го ядат и дрискат вовеки веков.
За втори път Кейл се оттегли заедно с Гил на обраслата с храсти могилка недалече от Дъфърс Дрифт. Отново чакаха — този път два дни, през които Кейл тормозеше Гил по всички възможни начини — намекваше за сладострастни преживявания в Кити Таун, където поради любовта си към Арбел изобщо не бе ходил заедно с Клайст и гузния, но очарован Хенри Мъглата.
— Там замбосването — обясни Кейл на Изкупител Гил — струва по-малко от долар. А за два — добави той — се навиват на задна пързалка.
Беше си измислил имената на тези извращения и затова смяташе, че не съществуват. Но грешеше. В Кити Таун с пари можеше да се намери дори порок, какъвто още никому не е хрумвал.
През останалото време той спа, изяде голяма част от храната на Гил и двамата охранители, водеше записки и непрестанно си представяше варианти на атаката срещу Дъфърс Дрифт. Освен това мислеше за Лебедовата шия и следващата им среща, когато тя ще се хвърли разплакана в обятията му, а умиращият Боско с последен дъх ще признае, че нейното предателство всъщност е било жестока измама. После се засрамваше от тия абсурдни заблуди и си представяше как бавно стиска онази красива шия без капка жал или разкаяние, а тя се задъхва и хърка в безмилостната му хватка. След тези натрапчиви мечти се чувстваше засрамен и малко луд. Но това не му пречеше да се връща към тях и да се отдава, както казваше Светият Изкупител Клементин, на греховни и зли помисли. Мъчеха го греховни помисли с далеч по-безумен и епичен мащаб, отколкото би могъл да си представи дори Клементин.
— Светът има късмет — бе казал веднъж ИдрисПюк, — че най-злобните обикновено са и твърде страхливи, за да превърнат мислите си в дела.
Когато надникна от Великата издатина на Тигровата планина, Кейл изпита тревожна радост и сладка тревога, а сега, извисен над Дъфърс Дрифт, усещаше същата тревога и същата радост. В края на краищата няма нищо по-хубаво от сърбеж, който най-сетне можеш да почешеш.
Стотниците под командването на хилядник се съгласиха, че макар задълбочаването на окопите да е безполезно, здравината на почвата ще позволи да се изсече в дъното на изкопа козирка, така че всеки човек да може да избегне пороя от копията на балистите. За прикриване на главния окоп в центъра на дъгата бяха изкопани други окопи отляво и отдясно. Планът за изсичане и изгаряне на всички храсти в кръг от четиристотин метра около завоя бе отхвърлен от Кейл, защото имаше на разположение само двеста мъже, а не хиляда и осемстотин.
— В бъдеще няма да имате повече от двеста мъже, тъй че какъв е смисълът да ви ги давам сега?
Освен това имаше доста укрития зад големите скали и коравите като бетон термитници, пръснати из пейзажа като островърхи, зле изработени кошери. На хълма вътре в завоя бе изкопана траншея за покриване на мъртвата зона, пропусната при предишната атака.
6.
— Ти си моят герой.
Клайст и момичето седяха пред хралупата на един полуизсъхнал и кух дъб, където бяха запалили огън като в огнище.
— Не съм ти никакъв герой.
— Герой си — подкачаше го момичето. — Ти ме спаси.
— Не съм те спасил. Ти просто беше в храстите, когато дойдох да си взема нещата. Дори не знаех, че си там.
— Сърцето ти знаеше — подразни го момичето.
— Мисли каквото си искаш — отсече Клайст. — Утре тръгваш, накъдето си искаш, а аз отивам някъде другаде, колкото се може по-далече от теб.
— Моят народ вярва — дрънкаше момичето радостно като скорец, — че когато спасиш нечий живот, завинаги отговаряш за него.