После той тръгна към изхода от площада. С крайчеца на окото си забеляза един Покаятел на име Изкупител Ейвъри Хумболт, когото познаваше от преди. Изражението на лицето му излъчваше крайно презрение, високомерие и ненавист. Минавайки покрай Хумболт, Кейл удари с цялата си огромна сила Изкупителя по главата. Той рухна като покосен, а Кейл, без да забави крачка, напусна площада. Всъщност Кейл дълбоко грешеше за изражението на Хумболт. То не се дължеше нито на презрение, нито на високомерие или омраза. Привидно пренебрежителната усмивка бе породена просто от увредените нерви в лявата страна на лицето му след побоя, нанесен от двама пазачи, които чуха и никак не харесаха мнението му, че Девата на Гарвановата песен е добронамерена и не бива да изтърпи ужасите на Символ Верую. От друга страна, грешката на Кейл със сигурност остави незабравимо впечатление у другите Покаятели.
Изкупителите имаха една характерна особеност — макар да вярваха в какви ли не фантастични идеи, не притежаваха почти никакво въображение. Така бе дори с един тъй интелигентен човек като Боско. Напълно способен да вярва в безброй невъзможни неща, стига само да са свързани с чудеса, странни божествени наказания, запазени жлъчни камъни или краекожия на мъченици, той бе озадачен от сложния план на Кейл за изваждане на Гуидо Хук от затвора.
— Мога просто да пратя няколко пазачи да го изведат.
— А какво ще стане, когато Службата за разпространение на вярата почне разследване и открие, че преди тайнствената си смърт той е бил напълно здрав и безпричинно са го извели от килията въпреки всички правила и предписания?
Като страстен и всеотдаен вярващ на младини, Боско късно бе опознал лъжата. Сега той измисляше доста правдоподобни лъжи, но никой не се усъмняваше сериозно в думите му, защото по времето, когато започна да лъже колегите си Изкупители, той вече притежаваше голяма власт. Имаше подозрителни врагове, но те можеха да го притискат само донякъде и разполагаха с ограничени възможности да задават неудобни въпроси. А Кейл, Хенри Мъглата и Клайст цял живот мамеха, заблуждаваха и лъжеха хора, които биха могли да ги подложат на каквото си поискат при най-малкото подозрение за нередни дела, мисли или чувства. Виновното изражение беше доказателство за грях, а невинното — за отвратителна и греховна гордост. В резултат на непрестанните си лъжи те се научиха да лъжат по същия начин, както се бяха научили да ходят — отначало несигурно, но не след дълго ставаха тъй умели, че дори не се и замисляха. Безсилният лъжец трябва да си разбира от работата, за да не го заловят. Лъжата трябваше да е жива и толкова правдоподобна, че да не остане и най-малко място за стоте грешки, с които слабите лъжци се издават дори пред глупаци. Първото правило бе никога да не нарушаваш рутината — открие ли се и най-дребна промяна в начина, по който се вършат нещата открай време, дори най-завеяният следовател почва да надушва нещо нередно.
— Изваждането на Хук от килията на осъдените би изглеждало редно само при болест. Ако се стигне до църковен разпит, трябва да имаш разумни отговори. Развивай ги в главата си, докато станат реални като нещо, което наистина се е случило — и дори по-реални. Изпрати доверен лекар — имаш ли такъв?
— Имам.
— Нека го накара да пие отвара от Голяма сърбешница — от това ще се изпоти и лицето му ще стане червено. Може да я набере зад Голямата статуя на Обесения Изкупител.
Боско се възмути. Три пъти бе давал на Кейл отдих на легло заради такива симптоми.
— Какво очакваш от Божия гняв? — подметна подигравателно Кейл. — До другия ден всички тъмничари ще се притесняват, че е затворническа треска. Тогава можеш да го изведеш с основателна причина и няма да си сторил нищо необичайно. Често ми казваше, че това е грях.
— Явно не съм успял. А се надявах, не забравяй това. Бог засажда великите си пратеници на много места. Най-често те полудяват поради липсата на водач, който да им каже кои са и какво трябва да правят.
Тази вечер седмичната проверка за признаци на затворническа треска бе проведена един ден по-рано от предвиденото по график. Гуидо Хук получи тинктура от сърбешница и безропотно я изпи. Защо да подозира Изкупителите в отровителство, когато имаха толкова публични и неприятни планове за смъртта му? До следващия ден вече имаше необходимата температура, изпотяване и обриви. Дори да не бяха точно симптоми на страховитата затворническа треска — страховита, защото можеше лесно да се разпространи из цялата Изкупителска общност — изглеждаха достатъчно тревожни, за подтикнат към действие тъмничарите, които не биха имали нито толкова ум, нито толкова смелост, та да лъжат Службата за разпространение на вярата. Първата част на лъжата бе закрепена в истината. С много шум Хук бе изведен от килията си в присъствието на всички Покаятели, за да има колкото се може повече свидетели на очевидното му заболяване. Той имаше характерно лице — без мустаци, но с буйна рижава брада. Това му придаваше отвратителен вид, но преди двайсет години една лукава млада жена бе казала, че брадата му отива невероятно, и оттогава той полагаше големи усилия за поддръжката й.