Бълнуващ и разтърсван от треска, защото аптекарят бе утроил дозата по погрешка, Хук попадна в изолираната стая, където зарязваха болните от затворническа треска без храна или вода. С това Изкупителите по изключение проявяваха истинско милосърдие. По-добре беше човек да умре сравнително бързо от висока температура, изострена от липсата на вода, отколкото да се мъчи дни наред в ужасния последен стадий на болестта. Само след няколко минути пристигна Кейл, последван скоро от Боско и Гил, които го наблюдаваха как се захваща да осъществи измамата — с известни затруднения, като се има предвид състоянието на болния. Кейл отряза рижавата брада колкото се може по-близо до кожата и получи купчина червеникави косми, едновременно впечатляваща и отблъскваща.
— Ако й сложим очи и опашка, ще заприлича на рижав плъх.
Гил и Боско излязоха, но след десет минути се върнаха с мъртвец, напомнящ Хук по възраст и телосложение. Кейл бе заръчал да му донесат такъв труп от моргата. Не попита дали наистина идва оттам — а Гил и Боско не казаха.
Кейл вече бе съблякъл Хук, а сега стори същото с трупа. След това облече покойника в дрехите на Хук, и както бе обичайно за мъртвите, омота широка превръзка около главата и под челюстта му. После натъпка под превръзката косми от купчината, за да създаде впечатлението, че брадата на Хук стърчи изпод нея. Боско презрително изсумтя. Идеята може и да бе гениална, но изпълнението — не чак толкова впечатляващо.
— Това е само първи опит — каза Кейл. — Дай ми един час, и ще изглежда много по-добре. Освен това… хората виждат каквото очакват да видят. Когато го изгорим утре, ще държим Изкупителите на разстояние.
— Това е посмъртна екзекуция — каза Гил. — Светите отци ще искат да разговарят с Бързица.
— Бързица не е проблем.
Боско направи на Гил знак да помогне да вдигнат Хук на крака.
— Целуни ни, красавице — избъбри трескавият Хук.
— Къде го водите?
— Бог — каза Боско — е измислил ада специално за любопитните.
— Само малко — избъбри Хук, после го извлякоха от стаята, а Кейл пак се зае да намества козината под превръзката на мъртвеца.
След двайсет минути Хук бе настанен в нова стая, отделена с две стени от Светилището и поддържана от една дебела монахиня.
В стаята на покойника Кейл продължаваше да намества рижавата брада, която сега изглеждаше почти оранжева върху бялото мъртвешко лице. Докато работеше, той тихичко си тананикаше.
— Кажете на тъмничарите, че е обявена тревога за Покаятелите и трябва да ги подготвят за преместване. Да бъдат заключени вътре за двайсет и четири часа. Покаятелите и тъмничарите са единствените хора, виждали Хук отблизо. Съберете всички останали на посмъртна екзекуция, но ги дръжте на разстояние, за да не хванат затворническа треска. После го изгорете бързо.
— Защо да не го изгорим тихомълком? — попита Гил. — Рисковано е да го правим пред толкова хора.
— Не, Кейл е прав. Хората ще видят това, което очакват да видят. Службата за разпространение на вярата ще очаква да превърнем в публично представление екзекуцията на толкова знаменит еретик. Ще им дадем, каквото искат.
Мислят се за много умни и двамата, помисли си Гил. Почти веднага съжали за непокорството и гордостта си. Щеше да ги изкупи с часове молитви, най-малко десет минути самобичуване. Може би дори половин час. Защо не си беше прехапал езика? После му хрумна, че може и така да се самонакаже.