— Благодаря, Изкупителю — каза Боско и освободи Гил.
Когато той излезе, Боско погледна Кейл с подигравателно и очакващо изражение.
— Искаш ли да ме питаш за нещо?
— Да. Защо Пикарбо режеше онова момиче?
— А. Забележително.
Боско отключи едно чекмедже отстрани на бюрото си, извади дебела папка и я подаде на Кейл.
— В стаята му има огромен брой ръкописи. Според мен биха трябвали месеци, за да прочетеш всичко. Но това е нещо като негово завещание. Предполагам.
— Значи не си знаел нищо?
— Аз ли? Не.
— Как е възможно?
Боско като че се изненада.
— Мислиш, че те лъжа? Без съмнение в миналото съзнателно съм укривал истината от вас, господине. — В обръщението звучеше искрено уважение, но и истинска подигравка. — Но не помня някога да съм изрекъл открита лъжа. Сигурно бих го направил при необходимост. Но сега не лъжа.
— Той държеше жени. Държеше ги в помещения колкото малък дворец. Как е възможно?
— Навярно все още всички Изкупители ти изглеждат еднакви. Всички са всемогъщи. Но само към послушниците, а не един към друг. Има много подразделения и йерархии. Има граници, които не могат да бъдат пресичани. Пикарбо определяше тези неща. Нито един цар не е имал по-голяма власт. Не бе прието да си задаваме въпроси. Да имаш властта да контролираш знанието за нещо в един свят, където всички знаят по нещо общо — това е най-ревниво пазената власт за един Изкупител. Също като връзката ключове, това е знак за достойнство пред Бога.
— Трябва и други да са знаели.
— Наистина. Дванайсет от тях знаеха и бяха прочели този документ.
— Какво се случи с тях?
— Ставаш нахален.
— Монахините?
— Един Изкупител винаги може да бъде заменен; но не и тези, които умеят да готвят и да гладят църковни одежди по богоугоден начин. Освен това те не знаеха нищо за намеренията на Пикарбо. Богословски погледнато, можем сериозно да спорим дали жените имат души, или не. Аз клоня към второто. В такъв случай те не са изцяло отговорни за действията си.
— Ами момичетата?
— А, да. Отговорът е, че няма отговор. Тъй като сестрите винаги са херметично изолирани от Светилището, било е изненадващо лесно да пазят тези млади същества в тайна. Още по-лесно за човек като Пикарбо. А сега имам малко работа. Чети спокойно.
С тези думи той излезе, а Кейл започна да чете ръкописа, който промени неговия живот и съсипа една империя.
7.
Разсъмваше се и конопарчетата пееха дрезгаво из дърветата. Красивите арии и хорове, които пееха преди залез-слънце, бяха заменени с ужасяваща врява, като че ли подсвиркваха пияни мъже, водещи ръкопашен бой сред дървесните корони.
Въпреки шума, момичето Дейзи спеше дълбоко в прегръдките му. Клайст бе спал в една стая със стотици момчета и всички те му се струваха в съня още по-грозни, отколкото като бяха будни. А тя изглеждаше красива, макар че будна определено не правеше такова впечатление. Когато я гледаше, обземаше го дълбоко приятно усещане, като топлото чувство в гърдите му след голяма глътка бренди или джин.
Той изпитваше едновременно страхопочитание и недоверие към жените. Та кой ли изпитва друго? Но до неотдавна дори думата „невежество“ би била слаба, за да опише пълната му липса на знания в тази област. Сега той притежаваше значителен опит в някои отношения, но опит едностранчив и особен. Неговата враждебност към Рива, чието спасяване от Кейл стана неволна причина за всичките му беди, се дължеше на многобройните случаи, когато тя, без да иска, го подложи на смъртоносен риск; вторият му източник на опит бяха аристократичните хубавици от Мемфис, които гледаха с върховно презрение всички мъже и особено него; и накрая курвите от Кити Таун, чиято мизерия или студенина в крайна сметка го накара да престане да ходи там.
Разтърсен от непоносимия сблъсък на жестокото му възпитание с прилива на внезапна нежност, той свирепо реши да намери двамата оцелели от бандата на лорд Дънбар и да ги убие с ужасна смърт. За негова изненада и лека обида — той бе очаквал тя едва ли не да припадне от обич и обожание, когато й обясни своята благородна мисия — тя изпъшка от раздразнение и му каза да не се прави на глупак.
— Ще промениш ли нещо?
— Не — призна неохотно той. — Но ще ми стане по-добре.
— И на мен — каза с усмивка тя. — Но боят е рискован. Никога не знаеш какво може да ти се случи. Наистина, ама наистина не си струва да рискуваш живота си, за да убиеш подобни отрепки. Някой ден може да ги срещнем пияни и когато заспят, ще им забием нож в гърба.