— Какво ще правиш с момичетата?
— Не знам. Могат да си останат там.
— Капан за някого.
— Точно така. Искаш ли да ги посетиш?
Не би било пресилено да се каже, че Кейл бе изумен.
— Капан за мен?
— Има много капани за теб, но нито един не е заложен от мен. Аз съм твой верен слуга.
— Да. Искам да ги посетя.
— Ще го уредя, когато се върнеш от степите. Пикарбо може да беше луд, но делото му е твърде интересно.
Една седмица по-късно Кейл стоеше на ниския хълм в Дъфърс Дрифт сред своите Покаятели — изпълнени с подозрения, надежди, боязън, възмущение — и Гуидо Хук. Кейл бе допускал, че може да има схватка за превземане на брода, особено ако бойците от Народа усетеха, че насреща им идват само двеста и трийсет Изкупители. Но докато пристигнат, противникът просто изчезна в степта.
— Огледайте се наоколо — извика Кейл. — Ако сте глупави, ще умрете тук. Ако сте умни, ще умрете тук. Ако използвате всички безценни умения, които сте усвоили, ще умрете тук. Чуйте го от мен: ако не станете като малки деца, ще умрете тук.
— Говори по-високо! — извика един Изкупител от задната редица.
Кейл погледна Гил, който заедно с двама охранители тръгна към Изкупителя и му направи знак да излезе отпред. Човекът пристъпи към Кейл с горделива походка и се вторачи в него с очи, имащи цвят на утайката в халба бира.
— Какво каза? — попита Кейл.
— Казах, гово…
Кейл пристъпи към него и го удари с чело в лицето. Изкупителят рухна и сграбчи с две ръце счупения си нос. Кейл се върна на плоския камък, от който говореше.
— Ако сте зле със слуха — ще умрете тук.
Той им нареди да се обърнат и описа различните начини, по които бе защитаван бродът — посочи едни окопи тук, други там, укрепените позиции на онзи хълм, разширената линия на обстрел, целяща да предотврати атаката.
— Единственото общо — каза той, когато приключи с описанието на бойното поле, — е, че всички, които планираха тези действия и всички, които изпълняваха плановете, вече са мъртви. Ще бъдете разделени на кохорти от по петнайсет души. Всяка кохорта ще си избере водач, заместник и сержант. Заедно ще забравите всичко, което знаете, или ще умрете. Имате един ден, за да обходите това място, и всяка кохорта ще предложи план как да останете живи през трите дни, докато пристигнат подкрепления. Няма нужда да ви заплашвам, че ако се провалите, ще ви върна в Светилището за Символ Верую, защото Народът ще се погрижи за вас. Върнете се тук един час преди залез-слънце.
Кейл се надяваше, че като им обясни защо предишните защитници са се провалили, като им покаже терена не на карти, а с реалните скали и окопи, удържайки всичко в рамките на конкретното и разбираемото, Покаятелите ще осъзнаят, че спасението им зависи само от едно. Но когато кохортитите почнаха да предлагат един подир друг планове, обречени на провал, Кейл разбра, че страхът може да постигне почти всичко на този свят, освен едно — да накара хората да мислят с главите си.
На следващия ден Кейл събра Покаятелите край брода. Извади яйце и го сложи на плоския връх на един голям камък.
— Ако някой от вас успее да изправи това яйце на острия му край, ще получи най-безопасната работа в батальона — да носи съобщения до тила. Веднага щом Народът изникне на хоризонта, той потегля оттук.
Последваха двайсетина опита, преди Покаятелите да се уверят, че това не може да се направи, макар да бяха също тъй сигурни, че Кейл знае някакъв трик. И, разбира се, беше точно така. Когато всички се отказаха, той пристъпи до скалата, взе яйцето, почука го лекичко в камъка, черупката се пропука и яйцето остана изправено на острия си край.
— Ти не ни каза, че можем да го счупим.
— Нищо не съм ви казал. Вие избрахте правилата, не аз. — Той посочи към брода. — Този брод е много лошо място за отбрана. Искам да измислите как да го преместите.
— Това не може да се направи.
— Сигурни ли сте?
— Как би могло да стане?
— Прави сте. Не е възможно. Тогава защо във всичките си планове за отбраната му разполагате окопите толкова близо, сякаш ще се биете с голи ръце? Ако имахте лък, който може да стреля на десет километра, значи толкова можете да се отдалечите. Ако можете да ходите по бойното поле, а дори и да не можете — мислете като деца. Представете си, че сте на всяко реално място по всеки реален начин. Влезте в ума на врага си, а после тръгнете из бойното поле, наистина или мислено. Превърнете ума си в модел на реалния свят — първо на кон, после в окоп. Подложете всичко на изпитание в реалността. Нямате време да се учите от грешките си.