Той ги отведе до окопите, където бяха загинали повечето Изкупители при последната атака.
— Къде е фронтът?
Покаятелите вече започваха да разбират.
— Няма смисъл да си мълчите. Правете грешките си сега, когато отговаряте само пред мен.
Един от мъжете посочи брода пред окопа.
— Грешка. Тук няма фронт. Посоката на атака е отстрани, отзад и отпред. Фронтът е навсякъде около вас. Каква позиция трябва да заемете?
— На възвишение.
Покаятелите отвърнаха също тъй машинално, както отговаряха на свещеника в сутрешната литургия. В глъчката им прозвуча дори леко веселие от мисълта, че имат нещо общо и вече не са прокудени.
— Пак грешка. Трябва да заемете най-добрата позиция. Обикновено това е възвишение, но не и тук. Казвам ви, ако извършите онова, което обикновено е правилно, ще умрете по най-правилния начин.
Той посочи широкия речен завой. И двата бряга бяха назъбени, сякаш дялкани упорито с гигантска брадва.
— Използвайте терена около себе си. Тези прорези в брега могат да бъдат задълбочени и подготвени, но вижте — по-голямата част от работата вече е свършена. Това е най-доброто прикритие в кръг от трийсет километра.
— Чакайте, господине — обади се един от Покаятелите. — Казахте, че не трябва да сме до брода, тъй като никой не може да го открадне. Този план ни поставя точно над него.
— Ако не бях използвал последното прясно яйце, бих ти го дал. Промених мнението си, защото не искам да се откажа от идеята за висока позиция. Също като всички вас. — Той посочи шубраците отвъд завоя. — Оттам бродът може да се защитава доста добре, но в крайна сметка овразите по брега са за предпочитане. Или поне се надявайте на това. И не забравяйте, че тук няма нито фронт, нито тил. Ще разположа част от вас на възвишението. Ако нападателите се опитат да минат между нас, ще попаднат между два огъня. — Той огледа групата. — Има ли между вас някой от Братството на стрелците?
Обикновено Изкупителите използваха големи отряди стрелци и не се налагаше да бъдат особено точни; но когато потрябваше точност, търсеха специално обучени хора от Братството на стрелците. Обадиха се шестима. Кейл им нареди да си приготвят храна и вода за три дни, а докато те се подготвяха, прати по-голямата част от Покаятелите на изкопни работи в деретата по двата бряга, за да подобрят естествените позиции. Трийсет от другите отидоха да копаят окопи.
— Погрижете се да издълбаете на дъното широки скривалища, за да бъдете недостъпни за обстрел право отгоре.
Той даде на Гил някои допълнителни инструкции, и заедно с шестимата стрелци се отправи тичешком към хълма с плоския връх пред завоя.
Докато копаеха, Изкупителите си говореха. Приятелите на онзи, когото Кейл бе пребил, задето се престори на глух, роптаеха.
— Преди няколко месеца всеки един от нас би могъл да изтърбуши това ситно лайно само заради мисълта да ни посегне.
— По-добре да не опитва с мен, че инак…
— Инак какво? — обади се друг. — Няма ги вече дните, когато можехме да правим, каквото си искаме. Той е Божи помазаник, усеща се по гласа и думите му.
— И от начина, по който ги казва.
— Той е просто един самонадеян послушник. Виждал съм го и преди — някой от тях заявява, че е видял Светата Майка, и изведнъж всички почват да му се кланят, докато разберат що за лъжец е.
Всички наоколо замърмориха одобрително. Не беше рядкост послушници да твърдят, че са имали видения за пророчества на един или друг светец, предизвиквайки всеобщо вълнение, докато бъдеха разобличени и подложени на публично наказание.
— Е — каза трети, — надявам се да грешите, защото само той стои между нас и тъпия нож. Аз искам да вярвам в него — и вярвам. Наистина можете да го чуете в гласа му. Всичко, което казва, има смисъл, след като го обясни — а фактът, че е обикновено момче, прави нещата още по-истински. Само Бог може да вложи такива знания в главата на дете.
— Затваряйте си плювалниците и продължавайте да копаете — кресна минаващият наблизо Гил. За него те бяха Покаятели, но сместа от страхопочитание и съмнение спрямо Кейл кънтеше в мозъка му по същия начин.