След два часа Кейл се завърна сам и изложи идеите, които му хрумнаха, докато разглеждаше позицията от върха на планината. Един стрелец, ветеран от Източния фронт, бе разказал какво е видял в Швайнбург по време на Коледната офанзива. От радост Кейл незабавно го повиши в звание задностоящ — всъщност това бе смъртоносна обида в Мемфис, но прозвуча много внушително на другите Изкупители. Слизайки надолу по планината, той усети, че привидно добрата шега в действителност е чиста детинщина, и още по-лошо — може тепърва да му създаде неприятности. Но стореното бе сторено, а занапред щеше да се пази от такива неща.
Когато се върна при брода, той събра двайсет от най-добрите ездачи и им нареди да си съблекат расата. Наскубаха куп степна трева, натъпкаха дрехите с нея и след това набучиха чучелата на двайсет кола в дъното на стария окоп, където толкова много Изкупители бяха загинали при предишната атака. От трийсетина метра разликата не се забелязваше. Нападателите едва ли щяха да се замислят, че Изкупителите нямат причина да се бият с нахлупени качулки.
— За какво са ви ездачите? — попита подозрително Изкупител Гил.
Кейл се запита дали да не избегне отговора, но нямаше смисъл да крие. Той кимна към възвишението на около осемстотин метра от брода, откъдето бяха гледали предишните две кланета.
— Ще ми трябва защита, докато ви наблюдавам от онзи хълм.
— А няма ли да поведете бойците си?
— Не съм тук, за да спасявам хората, нали? Така мислиш — прав ли съм?
Гил го гледаше втренчено.
— Да.
— Спомням си как веднъж каза, че командирът има два избора — дали да води бойците си винаги, или само понякога. Така ли каза?
— Да.
— Е, не опитвай нито едното, нито другото. Кой съм аз, Изкупителю?
Дълго се гледаха мълчаливо.
— Вие сте лявата ръка на Бога.
— И защо съм тук?
Гил не отговори.
— Има ли нещо неясно? — добави Кейл.
— Не, господине.
Хук се приближи до тях, след като няколко минути бе разглеждал една странно оцветена скала.
— Мисля, че има сяра в тези скали.
— Качвай се на коня. Тръгваме веднага.
Трийсет минути по-късно Кейл, придружен само от Хук, гледаше от познатото възвишение какво е свършено досега. Беше доволен от себе си. С изключение на десетина мъже, които бе пратил да наслагат каменни ориентири за стрелците през интервали от петдесет метра, не успя да види никого — макар да знаеше къде да търси.
Два часа след зазоряване на другата сутрин Хук забеляза облак прах далече на север. Кейл нареди да пуснат една тъпа стрела към центъра на завоя, за да предупредят Покаятелите, че врагът идва. След още час Кейл видя разузнавачите да се задават на групички по двама-трима, разтеглени в неравна верига с ширина около километър от двете страни на малък отряд от десет конници, устремени право към брода. Докато наближаваха, без да забележат нищо, теренът наоколо стана по-тесен и ги принуди да се съберат към средата. Кейл усети как по тила му плъзнаха мощни тръпки, едновременно приятни и неприятни. Петнайсет разузнавачи вече се бяха струпали непредпазливо един до друг само на около сто и петдесет метра от най-близката позиция, където се криеха седемдесет стрелци Изкупители. После спряха, явно стреснати от нещо.
— По дяволите! — изруга Кейл.
Те тъкмо понечиха да завият обратно и да се раздалечат, когато безмълвна дъга от стрели се издигна във въздуха и след по-малко от две секунди падна над съгледвачите, поваляйки от конете всички, освен един. Оцелелият бясно препусна на юг, следван от още трийсетина стрели. Кейл изпъшка от раздразнение. Нямаше смисъл да прахосват толкова стрели за един-единствен човек, дори и ако можеха да улучат толкова бързо препускаща цел. Явно Гил имаше същата идея. Викът му да спрат огъня бавно долетя до възвишението. Гил имаше достатъчно здрав разум, за да разбере, че вече няма да има изненади и плътни групи от петнайсет лесни мишени.
Трийсет минути по-късно едно тежко копие излетя почти вертикално нагоре от площадката на стотина метра под плоския връх на планината. Копието се стовари на десет-петнайсет метра от окопите, където безмълвно стърчаха чучелата, натъпкани със степна трева. След третия изстрел балистите бяха хванали точния прицел, и над окопите се посипаха смъртоносни снопове от по дванайсет копия. Убийственият порой продължи цял час. Идеята за фалшивите защитници бе изказана от стрелеца на същия този склон, за което Кейл го възнагради с подигравателното повишение. Нямаше съмнение, че се е оказала извънредно успешна. Нападателите не само губеха огромно количество боеприпаси, но и по всичко личеше, че не са схванали хитрината и очакват Изкупителите да следват същата пагубна тактика, която бяха използвали при Дъфърс Дрифт и навсякъде другаде в степите. Мнозина от тях пълзяха по южния склон на хълма, за да заемат висока позиция и оттам да обстрелват защитниците на речния бряг, които бяха убили толкова много от техните с първия залп. През това време Кейл забеляза две групи по стотина мъже да препускат далече на изток и на запад. Предположи, че след като се отдалечат, ще слязат по стръмните брегове, ще прекосят реката и ще се върнат от двете страни, за да нападнат стрелците през нощта. Нямаше желание да издаде присъствието си, но накрая все пак нареди на един Изкупител да се промъкне до западната част на завоя и да изстреля тъпа стрела с предупреждаващо съобщение, но едва след като светлината помръкне, за да не може врагът да забележи стрелата и да се досети за тяхното присъствие.