След това нежно начало слънцето изгря като гръмотевица, и към седем часа вече бе твърде горещо. Долу до реката, в отсрещния край на завоя, се виждаха мъртви и умиращи нападатели — общо трийсет и трима на брой. Може би двойно по-малко лежаха закрити от близкия бряг. Някои се опитваха да пролазят назад по речното корито, но движенията им бяха съвсем бавни. Един от тях беше толкова тежко ранен, че пълзеше също тъй бавно по посока на Покаятелите, от които искаше да избяга.
Един от отстъпващите ранени започваше да напредва, и стрела откъм Покаятелите се впи в тялото му.
— Крайно време беше да проявят милост — каза мрачно Гуидо Хук. — Никой не бива да умира толкова бавно под палещото слънце.
Кейл се разсмя.
— Нещо смешно ли казах, господин Кейл?
— Ако са сложили край на страданията, било е случайно. Всъщност искаха да го наранят пак, за да подтикнат приятелите му да предприемат нещо героично.
— Отрепки. — Хук погледна Кейл, опитвайки се да разчете мислите му. — За слаб ли ме мислиш?
Кейл се замисли над отговора.
— Не. Просто ме изненадваш.
— Че изпитвам състрадание към човешко същество?
— Че очакваш нещо друго от Изкупителите.
— Човек може да осъжда нещо, дори ако го очаква.
— Защо се притесняваш? Има ли някакво значение?
— Трябва да си бил възпитаван много небрежно.
— Така е.
— Защо си толкова циничен?
— Не знам какво означава това.
— Цинизъм е…
— И не желая да знам.
Засегнат от резките думи, Хук не отговори. След няколко минути Кейл наруши мълчанието.
— Един мой приятел казваше, че е загуба на време да обвиняваш хората за характера им.
— Прав бях.
— За кое?
— Че си възпитан много небрежно.
Вместо да се обиди, Кейл само се усмихна.
— Жалко, че не ме е възпитал ИдрисПюк. Щях да съм ви по вкуса, господин Хук.
В това време стрела удари още един ранен.
— Не съм толкова глупав, че да желая по-добър живот от този.
Но на Кейл му бе омръзнало и той не отговори. После забеляза как десетина нападатели се промъкват до хълма в речния завой и започват да пълзят нагоре по склона, след тях още десет и още десет. Стотникът в стрелковия окоп горе прояви удивително търпение и ги остави да стигнат в опасна близост до позицията му.
— Хайде — прошепна Кейл.
Посипаха се стрели и пет-шест души бяха ударени. Но сега още нападатели почнаха да пълзят и дори да притичват приведени през една гърбица на хълма, и стана ясно, че само когато минават през нея, те са уязвими за обстрел от окопите. Когато Кейл обсъждаше отбраната на хълма, склонът му се стори напълно лишен от прикрития, което правеше организирането на успешна атака почти невъзможно. Сега ставаше ясно, че е пропуснал нещо. След като преодолееха две трети от изкачването по хълма, нападателите можеха да се укрият от стрелите в един плитък улей и да се съберат достатъчно високо на склона, за да предприемат внезапна атака. Невъзможно бе да е пропуснал нещо тъй очевидно.
Безброй пъти му бяха втълпявали за мига на свещено откровение, за виденията на пътя или на планинския връх, от които проглеждаш истински. Нямаше нищо божествено в онова, което осъзна Кейл на върха на могилата над Дъфърс Дрифт, но то все пак бе поглед към истината. Той не можеше да си позволи да се провали тук.
Най-отчаяното му желание, откакто се помнеше, бе да го оставят на мира. Но сега, докато наблюдаваше как нападателите пълзят към върха на хълма, той можеше да види провала на най-голямата си надежда. Ако те превземеха хълма, щяха да превземат и брода. Щяха да убият Покаятелите, а с тях и възможността на Кейл да осигури на Боско силата да го предпази. И вече никога нямаше да го оставят на мира. Можеше да избяга сега, но отзад имаше само Изкупители, а отпред — Антагонисти. Намираше се на осемстотин километра от… какво? Във всеки случай не и от безопасността. Да бъде сам навсякъде в този свят означаваше да е изолиран и уязвим. Всеки мир и всеки покой идваха от нечие чуждо желание. Нямаше нито едно ъгълче, нито една най-тясна пукнатина, където да се укрие от света и да прави, каквото си иска. Подслонът трябваше да се заслужи, храната да се закупи. Той трябваше да се бори и да се бори, а спреше ли борбата, щеше да се удави. Събуди се! Върви или умри! Върви или умри!