Движението из този заплетен лабиринт би било безкрайно трудно въпреки факта, че теренът не беше особено стръмен, ако не съществуваше тясното шосе, изградено от Планинарите, което лъкатушеше през хребетите и многобройните засипани оврази и дефилета. То не бе създадено като преднамерено богохулство, а само за да осигури достъп до солните залежи, осейващи планинските склонове. За осемдесетте години, през които държаха под своя власт това най-свещено за Изкупителите място, Планинарите издълбаха огромна мрежа от тунели. Независимо дали богохулството бе преднамерено, или не, когато отново си възвърнаха силите и властта след дългите религиозно-граждански войни, Изкупителите го наказаха най-безмилостно, като изтребиха до крак всички Планинари — мъже, жени и деца.
Отвъд Великия тестис склонът ставаше по-стръмен, но не много. Макар и висока, Тигровата планина не беше особено трудна за изкачване. Сред този по-открит пейзаж се мяркаха множество тесни дупки — порутени входове на шахти към солните пластове, лежащи на дълбочина между десет и трийсет метра под повърхността. Въпреки мълчанието и лошото настроение, Кейл неволно се заглеждаше към интригуващите подробности на тия свещени места. Но макар тук да нямаше дълбоки пукнатини и опасни чукари, изкачването неминуемо ставаше по-трудно, и скоро им се наложи да слязат от седлата и да поведат конете нагоре по неравни и криви пътеки. Най-сетне стигнаха до тесен проход между стръмни скални стени.
Макар че още бе ранен следобед, Боско нареди на хората си да спрат на бивак, после се обърна към Кейл и го заговори за втори път:
— Те ще останат тук. Ние трябва да продължим. Има нещо, което искам да ти покажа. А и трябва да си изясним отношенията. Единственият изход от тази част на планината минава през този проход. Ако се опиташ да слезеш сам, знаеш какво ще се случи.
С това кротко изречено предупреждение той тръгна нагоре през прохода, и Кейл го последва. Изкачваха се около трийсет минути; Кейл спазваше постоянна дистанция от десетина метра зад бившия си учител, докато не достигнаха една площадка с ширина около двайсет метра. От едната страна имаше простичък, но красиво изработен каменен олтар.
— Това е мястото, където Ефтай удържал своята клетва пред Бога и принесъл в жертва единствената си дъщеря.
Гласа на Боско прозвуча странно, без капка преклонение и почтителност.
— А аз предполагам — отговори Кейл, — че онова петно отстрани би трябвало да е нейната кръв. Силна кръв ще да е имала — още да си личи цели хиляда години, след като се е разплискала по планинския склон.
— За Бога няма невъзможни неща. — Двамата се спогледаха за момент. — Никой не знае къде е я е убил. Този олтар е построен заради вярващите, на някои от които се разрешава да идват тук на Зли петък. Един ден след тяхното посещение идва художник и изрисува петното отново, така че да има време да остарее до следващата година.
— Значи не е истина.
— Що е истина? — рече Боско, без да очаква отговор.
След два часа бяха само на около петстотин метра под линията на снеговете и започнаха последното изкачване, преди да могат да разговарят със самия Бог. Но точно там Боско зави настрани и тръгна през планината, успоредно на снежната пелена. Разреденият въздух затрудняваше всяко движение, макар че вече не се катереха. В главата на Кейл се надигаше мъчителна болка. Докато заобикаляха едно малко възвишение, той за момент изгуби Боско от поглед и когато отново го зърна, едва не се блъсна в него. Изкупителят бе спрял и напрегнато се взираше в една плоска скала, стърчаща от планината като изоставено начало на мост.
— Това е Великата издатина, където Сатаната изкушавал Обесения Изкупител, като му предлагал власт над целия свят. — Той се обърна, погледна Кейл и посочи края на издатината. — Искам да дойдеш там с мен.
— Първо ти.
Боско се усмихна.
— Поверявам ти живота си, както и ти ми поверяваш своя.
— Не съвсем — отговори Кейл, — като се има предвид, че долу ни чакат трийсет пазачи с не твърде благи намерения.
— Така си е. Но мислиш ли, че бих си направил целия този труд само за да се опитам да те хвърля от планината?