— Ни най-малко. Твоите родители бяха неграмотни селяни без значение за когото и да било.
— Убихте ли ги?
— Не. Те на драго сърце те продадоха за шест пенса.
Дори Боско се изненада от дивия смях, който последва думите му.
— Мислех, че може да се разочароваш — заради Матераците, искам да кажа — но нима те радва, че си бил купен за шест пенса?
— Не е важно какво ме радва. Защо сме тук?
Боско отново се загледа към просторната равнина под тях.
— Когато Бог решил да създаде човешкия род, взел ребро от първото си велико творение, ангела Сатана. И с реброто на Сатаната създал първия човек от земна пръст. Недоволен, че докато спял, Бог взел реброто му, без да го пита, Сатаната се разбунтувал срещу Господа и бил низвергнат от небесата. Но Бог се смилил над човешкия род, защото било грешка да го сътвори от реброто на тъй коварен слуга. И понеже грешката била негова, Бог пратил много пророци да спасят човечеството от собствената му същност, като се надявал така да извади на бял свят всички онези хубави неща, заради които го бил създал. Накрая, в отчаяние, изпратил собствения си син да ги спаси. — Боско леко се завъртя с изражение на крайно учудване и в очите му бликнаха сълзи. — Ала те го обесили.
Той пак замълча за две-три минути.
— Тъй милостив е Господ Бог, че размишлявал печално над тази ужасна рана цели хиляда години. През цялото това време той прехвърлял в ума си всичко хубаво, всичко добро за хората. Но винаги чувал и виждал непоносимия сблъсък между Божественото и злата отрова, вградена в човека поради неговата любяща, но ужасяваща грешка.
Отново настана кратко мълчание, докато той се вглеждаше в зашеметяващия пейзаж под Издатината. Когато пак заговори, гласът му бе станал още по-мек и разсъдлив.
— Сърцето човешко е дребно, но желае големи неща. Само по себе си не би стигнало за вечеря на куче, но и целият свят не може да го засити. Човекът не жали нищо живо; той убива, за да се нахрани, за да се облече, за да се украси; убива, за да нападне и за да се защити; убива за знания и за забавление; убива заради самото убийство. Изтръгва червата от агнето и с тях свири на арфа; взема смъртоносния зъб на вълка и с него вае прекрасните си произведения на изкуството; от слонските бивни прави играчки за децата си.
Боско пак се обърна към Кейл — в очите му грееше цялата обич и надежда на любящ родител, копнеещ отчаяно да бъде разбран от съществото, което обича най-много на този свят.
— А кой да унищожи него, унищожителя на всички останали? Ти. На теб се пада да изтребиш човека. Цялата земя ще превърнеш в необятен олтар, върху който да бъде принесено в жертва всичко живо — без край, без мярка, без отдих, докато не бъде унищожено всичко, докато не изчезне злото, докато смъртта не намери своята смърт.
Боско се усмихна на Кейл с търпеливо и искрено разбиране.
— Защо би сторил нещо тъй ужасно? Понеже е в природата ти да го направиш. Ти не си човек, а въплътен Божи гняв. В теб има достатъчно от човешкото, за да искаш да бъдеш различен. Ти искаш да обичаш, искаш да проявяваш съчувствие и милосърдие. Но в сърцето си знаеш, че не си такъв. Ето защо хората те мразят, и колкото повече се мъчиш да ги обичаш, толкова повече се страхуват от теб. Ето защо момичето те предаде, и всички ще те предават, додето си жив. Ти си вълк, който се мъчи да повярва, че е агне. Откъде си мислиш, че идва твоят талант да раздаваш злини и смърт? Ти убиваш със същата лекота, както хората дишат. Попадна в най-големия град на света, и въпреки най-добрите ти намерения трябваха само шест месеца, за да го превърнеш в руини. Ти не носиш бедствия, ти самият си бедствие. Ти си Мрачният жътвар, Ангелът на смъртта, независимо дали ти харесва, или не. Но ако не ти харесва, добре ще е да привикнеш да бродиш там, където всички ще те презират и ще се мъчат да те убият, без сами да знаят причината. Ела с мен, и когато работата ти бъде завършена, когато всичко живо умре, ще се върнеш отново тук, за да бъдеш възнесен на небесата. Това е единственият начин някога да намериш покой. Уверявам те.
След три часа двамата бяха слезли при чакащите ги Изкупители, и тази вечер Боско говори с уважение на мълчаливия Кейл до късно през нощта.
— Знаеш ли защо Бог те е създал?
Това беше добре познат цитат от Катехизиса на Обесения Изкупител. Кейл предпазливо отговори също с цитат:
— Създал ни е, за да го опознаем и обикнем.
— Смяташ ли, че е постъпил добре?