— Не и според моя личен опит — каза Кейл, — но може би просто не съм имал късмет.
— Но твоят опит доста се разшири през последните осем месеца. Всъщност бих казал, че се разшири уникално. Очевидно Бог е благословил бягството ти и всички последвали невероятни събития, именно за да можеш да отговориш на въпроса. Ти вървя рамо до рамо с великото и доброто на този свят, бе обичан по всички възможни начини от най-красивите, извърши огромни услуги и в замяна получи огромни предателства.
От гледна точка на Боско всичко това имаше голямото предимство да съвпада в общи линии с убежденията на младежа — истината и самосъжалението се сливаха в едно хармонично цяло.
— Бих казал — продължи Боско, — че си разбрал по-добре от когото и да било простата истина: човек за човека е вълк.
— Лицемери — отвърна Кейл. — Напоследък срещнах мнозина от тях. Сега разбирам колко ги има по света.
— Камък в моята градина, предполагам — каза Боско, без да се обижда. — Ако е тъй, боя се, че трябва да обясниш защо.
— Как можеш да ме гледаш в очите и да говориш за предателство?
— Все още не те разбирам. Да предположим, че бях те оставил в ръцете на хора, готови да те продадат за шест пенса. Веднага щом проходиш, щяха да те изправят зад ралото да се взираш в задника на коня по петнайсет часа на ден — глупав, невеж, вероятно мъртъв, преди да навършиш сегашната възраст. Обикновено нищожество.
— Бог е бил милостив. Освен това нали каза, че съм особен.
— Много хора се раждат особени. Както казва Обесения Изкупител, „Твърде много цветя се раждат, за да разцъфнат невидени от никого и да похабят аромата си в пустинния въздух“.
Кейл се засмя.
— Цвете? Вярно, аз съм по-ароматен и по-цветист, отколкото предполагат хората.
— Тогава нека го кажа по-ясно: ти си роден, за да прегазиш през кръв до престола на Бога. Мнозина са звани, малцина са избрани. Но аз те избрах и те направих годен да бъдеш носител на обещания край.
— Имаш ли представа колко безумно звучи това?
— Имам. Понякога се съмнявам в разсъдъка си. — Той се усмихна със странно обаятелна смес от притеснение и подигравка.
— И?
— Тогава си давам сметка що за творение е човекът. Несъвършен в разума, ограничен в способностите, грозен във формата и движенията, свиреп като дявола в действието, плах като крава в страха си. Красота на света? Господар на животните? За мен е просто квинтесенция на праха. — За момент Боско сякаш изгуби нишката, но после се вгледа изпитателно в Кейл.
— Не си ли съгласен?
Кейл не отговори.
— Остави настрани за малко омразата си към мен и помисли какво си видял в този свят. Не си ли съгласен дълбоко в сърцето си?
Отново настана дълго мълчание.
— Продължавай.
— Не за пръв път Господ изтребва човечеството заради неговия провал. Малцина знаят, че е имало човешки род и преди Адам. Бог го унищожил чрез велик потоп, с който залял целия свят и започнал отново.
— Всичко?
— Всичко. До последното стръкче трева.
— Звучи доста лесно. Защо сега да не направи същото?
— Много хора, малко вода. И твърде много трева.
— Папата вярва ли в това?
— Не съвсем — отвърна Боско, — но каквото изгуби на земята, ще бъде загубено и на небето.
— Не те разбирам… О, ясно. — Кейл се замисли за онова, което си мислеше, че е разбрал. — Ти ще убиеш папата, за да заемеш мястото му.
— Ако не те познавах добре, бих казал, че си по-скоро дявол, отколкото ангел. Наистина ли си мислиш, че човек може да убие Божия наместник, без мигновено да си навлече вечно проклятие?
— Навярно не.
Поседяха мълчаливо. Боско искаше Кейл да помоли за обяснение. Кейл разбираше, и въпреки любопитството си не искаше да му достави това удоволствие.
— Папата не е на себе си — заяви Боско.
— А на кого е? — учуди се Кейл. Не беше чувал преди този израз.
— Не, искам да кажа, че не е добре. Стар е и страда от заболяване на ума, което постепенно се влошава. Той забравя.
— И аз забравям.
— Той забравя кой е.
— Ако е толкова зле, скоро ще умре.
— Да, толкова е зле, но хората с подобни страдания често живеят дълго… твърде дълго.
Той погледна Кейл и с наслада усети, че отново има власт над своя ученик.
— Какво трябва да направя? — попита Боско. Това не беше въпрос, а призив към Кейл да покаже умението си за преценка.