Выбрать главу

— Не и според моя личен опит — каза Кейл, — но може би просто не съм имал късмет.

— Но твоят опит доста се разшири през последните осем месеца. Всъщност бих казал, че се разшири уникално. Очевидно Бог е благословил бягството ти и всички последвали невероятни събития, именно за да можеш да отговориш на въпроса. Ти вървя рамо до рамо с великото и доброто на този свят, бе обичан по всички възможни начини от най-красивите, извърши огромни услуги и в замяна получи огромни предателства.

От гледна точка на Боско всичко това имаше голямото предимство да съвпада в общи линии с убежденията на младежа — истината и самосъжалението се сливаха в едно хармонично цяло.

— Бих казал — продължи Боско, — че си разбрал по-добре от когото и да било простата истина: човек за човека е вълк.

— Лицемери — отвърна Кейл. — Напоследък срещнах мнозина от тях. Сега разбирам колко ги има по света.

— Камък в моята градина, предполагам — каза Боско, без да се обижда. — Ако е тъй, боя се, че трябва да обясниш защо.

— Как можеш да ме гледаш в очите и да говориш за предателство?

— Все още не те разбирам. Да предположим, че бях те оставил в ръцете на хора, готови да те продадат за шест пенса. Веднага щом проходиш, щяха да те изправят зад ралото да се взираш в задника на коня по петнайсет часа на ден — глупав, невеж, вероятно мъртъв, преди да навършиш сегашната възраст. Обикновено нищожество.

— Бог е бил милостив. Освен това нали каза, че съм особен.

— Много хора се раждат особени. Както казва Обесения Изкупител, „Твърде много цветя се раждат, за да разцъфнат невидени от никого и да похабят аромата си в пустинния въздух“.

Кейл се засмя.

— Цвете? Вярно, аз съм по-ароматен и по-цветист, отколкото предполагат хората.

— Тогава нека го кажа по-ясно: ти си роден, за да прегазиш през кръв до престола на Бога. Мнозина са звани, малцина са избрани. Но аз те избрах и те направих годен да бъдеш носител на обещания край.

— Имаш ли представа колко безумно звучи това?

— Имам. Понякога се съмнявам в разсъдъка си. — Той се усмихна със странно обаятелна смес от притеснение и подигравка.

— И?

— Тогава си давам сметка що за творение е човекът. Несъвършен в разума, ограничен в способностите, грозен във формата и движенията, свиреп като дявола в действието, плах като крава в страха си. Красота на света? Господар на животните? За мен е просто квинтесенция на праха. — За момент Боско сякаш изгуби нишката, но после се вгледа изпитателно в Кейл.

— Не си ли съгласен?

Кейл не отговори.

— Остави настрани за малко омразата си към мен и помисли какво си видял в този свят. Не си ли съгласен дълбоко в сърцето си?

Отново настана дълго мълчание.

— Продължавай.

— Не за пръв път Господ изтребва човечеството заради неговия провал. Малцина знаят, че е имало човешки род и преди Адам. Бог го унищожил чрез велик потоп, с който залял целия свят и започнал отново.

— Всичко?

— Всичко. До последното стръкче трева.

— Звучи доста лесно. Защо сега да не направи същото?

— Много хора, малко вода. И твърде много трева.

— Папата вярва ли в това?

— Не съвсем — отвърна Боско, — но каквото изгуби на земята, ще бъде загубено и на небето.

— Не те разбирам… О, ясно. — Кейл се замисли за онова, което си мислеше, че е разбрал. — Ти ще убиеш папата, за да заемеш мястото му.

— Ако не те познавах добре, бих казал, че си по-скоро дявол, отколкото ангел. Наистина ли си мислиш, че човек може да убие Божия наместник, без мигновено да си навлече вечно проклятие?

— Навярно не.

Поседяха мълчаливо. Боско искаше Кейл да помоли за обяснение. Кейл разбираше, и въпреки любопитството си не искаше да му достави това удоволствие.

— Папата не е на себе си — заяви Боско.

— А на кого е? — учуди се Кейл. Не беше чувал преди този израз.

— Не, искам да кажа, че не е добре. Стар е и страда от заболяване на ума, което постепенно се влошава. Той забравя.

— И аз забравям.

— Той забравя кой е.

— Ако е толкова зле, скоро ще умре.

— Да, толкова е зле, но хората с подобни страдания често живеят дълго… твърде дълго.

Той погледна Кейл и с наслада усети, че отново има власт над своя ученик.

— Какво трябва да направя? — попита Боско. Това не беше въпрос, а призив към Кейл да покаже умението си за преценка.