— Точно с какво се занимавахте?
— Имах няколко задължения. В този бизнес широко се използват компютри. Имат много служители и огромна нужда от достъп до информация през интернет.
— И вие им помагахте да я получават?
— Да.
— Добре, познавате ли обвиняемата Лиза Трамъл?
— Никога не сме се срещали, но знаех за нея.
— От това дело ли?
— Да, но и от по-рано.
— От по-рано. Бихте ли пояснили?
— Едно от задълженията ми в АЛОФТ беше да се опитвам да следя Лиза Трамъл.
— Защо?
— Не знам защо. Просто ми наредиха и аз го правех.
— Кой ви нареди да следите Лиза Трамъл?
— Господин Бордън, моят началник.
— Нареждал ли ви е да следите и някой друг?
— Да, още цял куп хора.
— Колко души означава „цял куп“?
— Поне десетина.
— Какви бяха тези хора?
— Други протестиращи срещу ипотеките като Трамъл. Както и служители на някои банки, с които имахме делови отношения.
— Като например?
— Като убития. Господин Бондюрант.
Прегледах бележките си, докато съдебните заседатели смелят тази информация.
— Добре, в какво се изразяваше това следене?
— Трябваше да търся всичко възможно за тези хора в интернет.
— Господин Бордън обясни ли ви защо ви възлага тази задача?
— Веднъж го попитах и той каза, че господин Опарицио искал тази информация.
— За основателя и президента на АЛОФТ Луис Опарицио ли става дума?
— Да.
— Имахте ли конкретни инструкции от господин Бордън за Лиза Трамъл?
— Не, просто трябваше да търся всичко възможно за нея.
— И кога ви възложиха тази задача?
— Миналата година. Започнах работа в АЛОФТ през април и трябва да е било няколко месеца по-късно.
— Може ли да е било през юли или август?
— Да, горе-долу тогава.
— На господин Бордън ли предавахте откритата информация?
— Да.
— И сте установили, че Лиза Трамъл има профил във фейсбук.
— Да, беше логично да проверя там.
— Станахте ли неин приятел във фейсбук?
— Да.
— И така сте можели да следите постовете й за ИДЕАЛ и просрочената ипотека на дома й, нали?
— Да.
— Съобщихте ли конкретно за това на своя началник?
— Казах му, че тя е във фейсбук и е доста активна, както и че така мога да следя какво прави и какви са плановете на ИДЕАЛ.
— И той какво ви отговори?
— Нареди ми да следя стената й и да обобщавам всичко веднъж седмично в имейл. Така и направих.
— Под истинското си име ли изпратихте предложението за приятелство на Лиза Трамъл?
— Да. Вече имах акаунт във фейсбук, нали разбирате, под истинското си име. Затова не го криех. Тъй де, съмнявах се, че ме познава.
— Какви отчети предавахте на господин Бордън?
— Нали разбирате, например, ако нейната група подготвяше демонстрация някъде, аз им съобщавах датата и часа, такива неща.
— Току-що казахте, че сте им съобщавали. И на някой друг ли пращахте тези отчети, освен на господин Бордън?
— Не, но знаех, че той ги препраща на господин Опарицио, защото големият шеф от време на време ми пращаше имейли за нещата, които пишех на господин Бордън. Затова знаех, че той чете отчетите.
— С всичко това вършехте ли нещо незаконно, като събирахте информация за Бордън и Опарицио?
— Не.
— В някое от седмичните си обобщения за дейността на Лиза Трамъл споменали ли сте за нейните постове, показващи, че е била в гаража на Уест Ланд Нешънъл и е чакала Мичъл Бондюрант, за да разговаря с него?
— Да, веднъж. Уест Ланд беше един от най-големите клиенти на фирмата и реших, че господин Бондюрант трябва да знае, ако още не му е известно, че тази жена го е причаквала там.
— И сте съобщили на господин Бордън, че Лиза Трамъл е намерила мястото за паркиране на господин Бондюрант и го е чакала.
— Да.
— И той благодари ли ви?
— Да.
— Всичко това пишеше ли го в имейлите?
— Да.
— Запазихте ли копие на имейла, който сте пратили на господин Бордън?
— Да.
— Защо?
— Просто имам навика да пазя копия, особено когато си имам работа с важни хора.
— Носите ли копие на този имейл сега?
— Да.
Фриман възрази и помоли да се приближим до съдийската маса. Там успешно защити твърдението си, че не е възможно да се удостовери истинността на разпечатка на стар имейл. Пери не ми позволи да го представя като доказателствено средство и ми нареди да се задоволя със спомените на Дрискъл.