— Бях. А и това се случи преди повече от десет години. Вече не мамя. Няма защо.
— Нима? А крадете ли?
— Не. Не крада.
— Не е ли вярно, че са прекратили договора ви в АЛОФТ, тъй като са установили, че системно крадете от компанията?
— Това е лъжа. Предупредих ги, че напускам, и те ме изхвърлиха.
— Не сте ли всъщност вие лъжецът?
— Не, аз казвам истината. Да не смятате, че просто си измислям тези неща?
Погледна ме отчаяно. По-добре да не го беше правил. Можеше да се разтълкува като тайно споразумение помежду ни. Доналд беше сам на свидетелската скамейка. Не можех да му помогна.
— Всъщност точно така смятам, господин Дрискъл — отвърна Фриман. — Не е ли вярно, че сте източвали доста сериозна част от бизнеса на АЛОФТ?
— Не.
И демонстративно поклати глава в подкрепа на опровержението си. Веднага разбрах, че лъже. Бях загазил. Обезщетението, помислих си. Едногодишната заплата. Не те уволняват с едногодишна заплата, ако крадеш. Кажи за обезщетението!
— Не сте ли използвали АЛОФТ като прикритие, за да поръчвате скъп софтуер и после да разбивате кодовете и да продавате пиратски копия по интернет?
— Не е вярно. Знаех, че ще стане така, ако кажа на когото и да е каквото знам.
Този път не само ме погледна. Посочи ме с показалец.
— Казах ти, че ще стане така. Казах ти, че тия хора не…
— Господин Дрискъл! — отекна гласът на съдията. — Отговорете на зададения ви от прокурорката въпрос. Не разговаряйте нито с адвоката, нито с никой друг.
Фриман се опита да запази набраната инерция и се приготви да нанесе съкрушителния си удар.
— Ваша чест, може ли да дам един документ на свидетеля?
— Да. Ще го представите ли като доказателствено средство?
— Доказателствено средство на обвинението номер девет, ваша чест.
Имаше екземпляри за всички. Наклоних се към Аронсън, за да го прочетем заедно. Беше доклад за вътрешно разследване в АЛОФТ.
— Знаеше ли нещо за това? — прошепна ми Дженифър.
— Не, разбира се.
Наведох се напред и се съсредоточих върху разпита. Не исках една още съвсем зелена правистка да ми цъка с език заради допуснатото от мен невероятно недоглеждане.
— Какъв е този документ, господин Дрискъл? — попита Фриман.
— Не знам — отговори свидетелят. — Виждам го за пръв път.
— Това е доклад за вътрешно разследване в АЛОФТ, нали?
— Щом казвате.
— Каква дата носи?
— Първи февруари.
— Това е последният ви работен ден в АЛОФТ, нали така?
— Да. Оная сутрин връчих на началника си двуседмично предупреждение за напускане и после изтриха входящия ми номер и ме уволниха.
— Основателно.
— Неоснователно. Защо според вас ми дадоха големия чек на вратата? Знаех разни неща и те се опитваха да ми запушат устата.
Фриман погледна съдията.
— Ваша чест, бихте ли наредили на свидетеля да не отговаря на въпросите ми с въпроси?
Пери кимна и каза:
— Свидетелят да отговаря на въпросите, а не да ги задава.
Нямаше значение. Дрискъл вече го беше казал.
— Господин Дрискъл, бихте ли прочели онзи абзац от отчета, който съм подчертала с жълто?
Възразих, че отчетът не е доказателствено средство. Съдията отхвърли възражението ми и разреши свидетелят да прочете откъса.
Дрискъл го прочете наум и поклати глава.
— На глас, господин Дрискъл — подкани го Пери.
— Но това са пълни лъжи. Така правят, за да…
— Господин Дрискъл — ядосано го прекъсна съдията.
— Моля, прочетете абзаца на глас.
Доналд за последен път се поколеба и накрая се подчини.
„Служителят призна, че е купувал софтуерни пакети като фирмена поръчка и ги е връщал, след като е копирал защитените от авторски права материали. Служителят призна, че е продавал пиратски копия на софтуера по интернет, използвайки служебни компютри. Служителят призна, че е спечелил над сто хиляди…“
Изведнъж той смачка документа на топка с две ръце и го запрати към мене.
— Ти си виновен! — изкрещя ми и ме посочи с показалец. — Добре си бях, преди да се появиш!
Пери отново нямаше как да използва чукчето си. Призова за тишина, нареди да изведат съдебните заседатели и те бързо се изнизаха, сякаш прогонени от самия Дрискъл. Щом вратата зад тях се затвори, Пери се обърна към съдебния пристав.