— Разбира се.
Маги надигна собствената си чаша. Леко се завъртях и погледнах Сиско и Аронсън. Двамата се бяха навели един към друг, разговаряха и не ми обръщаха внимание. Отново се обърнах към Маги.
— Ожени се пак за мене. След това дело ще променя всичко.
— Това вече съм го чувала. Втората част.
— Да, но този път ще се случи. Вече се случва.
— Веднага ли трябва да ти отговоря? Предложението ти само за сега ли важи, или мога да си помисля?
— Естествено, няколко минути. Отивам до тоалетната и веднага се връщам.
Пак се разсмяхме. Наведох се, целунах я и задържах лице в косата й.
— Не мога да си представя да съм с друга.
Тя се обърна към мен име целуна по бузата, после се отдръпна.
— Не понасям публичните прояви на нежност, особено в барове. Изглежда ми адски евтино.
— Извинявай.
— Да вървим.
Маги се смъкна от стола. Изправих се и в движение отпих последна глътка от чашата си. Извадих пари и отброих достатъчно банкноти, за да покрия цялата сметка, включително бакшиша на бармана. Казах на Сиско и Аронсън, че си тръгвам.
— Нали още обсъждахме Опарицио — възрази Дженифър.
Видях, че Сиско крадешком я докосва по ръката. „Недей сега“. Мислено му благодарих.
— Знаете ли, днес имахме тежък ден — казах. — Понякога да не мислиш за нещо е най-добрият начин да се подготвиш за него. Утре рано сутринта ще мина през офиса. Ако искате, елате. Ако не, в девет ще се видим в съда.
Сбогувахме се и двамата с бившата ми жена излязохме от бара.
— Искаш ли да оставиш колата си тук? — предложих аз.
— Не, прекалено е опасно да се връщам, след като съм вечеряла и спала с теб. Ще ми се прииска да вляза за едно последно и после може да не остане само едно. Трябва да освободя бавачката и утре също съм на работа.
— Така ли го приемаш? Просто вечеря, секс и прибиране вкъщи до полунощ?
Можеше да ме нарани, да каже, че хленча като жена, която се оплаква от мъжете. Но не го направи.
— Не — отвърна Маги. — Приемам го като най-хубавата вечер от седмицата.
Докато вървяхме към колите, вдигнах ръка и я шляпнах по тила. Винаги й харесва. Даже да е публична проява на нежност.
48.
Във вторник сутрин напрежението се усилваше с всяка крачка на Луис Опарицио към свидетелската скамейка. Носеше светлокафяв костюм, синя риза и виненочервена вратовръзка. Изглеждаше изпълнен с достойнство по начин, който говореше за пари и власт. И ясно се виждаше, че ме гледа с презрение. Макар да бе свидетел на защитата, тук явно нямаше споделена обич. Още от началото на процеса обвинително бях насочил показалец към друг човек, не към клиентката си. Бях го насочил към Опарицио и сега той седеше пред мен. Това щеше да е главното събитие и като такова, беше привлякло най-много публика — и медии, и обикновени зяпачи.
Започнах приветливо, ала не възнамерявах да продължа така. Имах една-единствена цел и присъдата зависеше от това дали ще я постигна. Трябваше да тласна мъжа на свидетелската скамейка до границата. Той се намираше там, защото беше паднал в капана на собствените си алчност и суета. Въпреки съвета на адвоката си бе отказал да се скрие зад Петата поправка, приемайки да се изправи лице в лице срещу мен пред претъпканата зала. Трябваше да го накарам да съжали за това си решение. Да го принудя да се позове на Петата поправка пред съдебните заседатели. Ако го направеше, Лиза Трамъл щеше да е свободна. Няма по-сериозно основателно съмнение от това алтернативният убиец, към когото си сочил през целия процес, да се скрие зад Петата, да откаже да отговаря на въпросите, защото може да се самоинкриминира. Как би могъл след това всеки честен съдебен заседател да гласува „виновна извън всякакво основателно съмнение“?
— Добро утро, господин Опарицио. Как сте?
— Предпочитам да съм другаде. Вие как сте?
Усмихнах се. Още отначало се държеше сприхаво.
— Ще ви отговоря след няколко часа — отвърнах. — Благодаря ви, че днес сте тук. Забелязах, че говорите със слаб североизточен акцент. От Лос Анджелис ли сте?
— Роден съм в Бруклин преди петдесет и една години. Дойдох да следвам право и останах тук завинаги.
— Вашето име и фирмата ви многократно се споменаваха по време на процеса. Явно имате лъвския пай от делата по просрочени ипотеки поне в този окръг. Аз…
— Ваша чест? — прекъсна ме от мястото си Фриман. — Изобщо ще бъде ли зададен въпрос?