Този добре отрепетиран отговор си го биваше и Опарицио явно печелеше първите рундове. Нищо. Аз пазех най-сразяващите си удари за после. Исках да е самоуверен, да си мисли, че владее положението. Чрез Хърб Дал редовно го бяхме подхранвали с успокоение. Бяхме го подвели да вярва, че не разполагам с нищо друго, освен със съмнителни податки за заговор, с които може да се справи с един замах, както се случваше в момента. Самоувереността му растеше. Но когато станеше прекалено самоуверен и самодоволен, щях да го атакувам и да го поваля в нокаут. Този мач нямаше да продължи петнайсет рунда. Нямаше как.
— По времето, когато сте получили тези писма, вие сте водили тайни преговори, нали?
Опарицио се запъна за пръв път, откакто бях започнал разпита.
— По онова време провеждах поверителни делови обсъждания, както правя почти непрекъснато. Не бих използвал думата „тайни“, защото тя има и друго значение. Не става въпрос за секретност, а за нормална делова поверителност.
— Добре, та тези поверителни обсъждания всъщност са били преговори за продажбата на вашата фирма АЛОФТ на публично акционерно дружество, прав ли съм?
— Да, така е.
— На компанията Ле Мюър, нали?
— Да.
— Тази сделка е щяла да ви донесе много пари, нали?
Фриман се изправи, помоли да говорим със съдията и когато застанахме пред него, отправи възражението си с яростен шепот:
— Каква е връзката с делото? Накъде клони всичко това? Сега пък колегата ни отведе на Уолстрийт и това няма нищо общо с Лиза Трамъл и уликите срещу нея.
— Ваша чест — побързах да отговоря, преди съдията да ме е отрязал. — Връзката с делото ще стане ясна съвсем скоро. Госпожа Фриман знае точно накъде клони това и просто не иска да го допусне. Но съдът ми даде свободата да изложа защита, включваща виновно трето лице. Е, това е то, ваша чест. Тук всичко си застава на мястото и затова моля съдът да прояви снизходителност.
Не се наложи Пери да мисли дълго, преди да реши.
— Можете да продължите, господин Холър, но скоро вече трябва да приземите този самолет.
— Благодаря, ваша чест.
Върнахме се на местата си и реших да ускоря темпото.
— Господин Опарицио, миналия януари, когато сте водили тези преговори с Ле Мюър, вие сте знаели, че ще вземете огромна сума, ако сключите сделката, нали така?
— Щях да бъда щедро компенсиран за годините, които отдадох за развитието на фирмата.
— Но загубата на един от най-големите ви клиенти — на сумата четирийсет милиона годишни приходи — е щяла да изложи сделката на опасност, не съм ли прав?
— Никой от клиентите ни не е заплашвал да ни напусне.
— Отново привличам вниманието ви към писмото от господин Бондюрант. Не бихте ли казали, че господин Бондюрант ви е отправил явна заплаха да ви лиши от бизнеса с Уест Ланд? Копието на въпросното писмо е пред вас, струва ми се, ако се налага да се консултирате с текста.
— Няма нужда да гледам писмото. Това не представляваше абсолютно никаква заплаха за мен. Мич ми прати писмото и аз се погрижих за проблема.
— Както се погрижихте за Доналд Дрискъл ли?
— Възразявам — обади се Фриман. — Спорно твърдение.
— Оттеглям въпроса. Господин Опарицио, вие сте получили това писмо точно по средата на сделката с Ле Мюър, нали така?
— Беше по време на преговорите, да.
— И когато сте получили това писмо от господин Бондюрант, вие сте знаели, че самият той има финансови затруднения, така ли е?
— Не знаех нищо за финансовото положение на господин Бондюрант.
— Не сте ли наредили на служител във вашата фирма да проверява господин Бондюрант и други банкери, с които сте имали делови отношения?
— Не, това е нелепо. Който ви го е казал, е лъжец.
Идваше моментът да изпитам работата на Хърб Дал като двоен агент.
— Когато ви е пратил това писмо, господин Бондюрант знаел ли е за тайните ви преговори с Ле Мюър?
Опарицио трябваше да отговори „Нямам представа“. Аз обаче бях казал на Дал да съобщи чрез своя човек, че правният екип на Трамъл не разполага с нищо по този ключов елемент от защитната стратегия.
— Не знаеше нищо — заяви свидетелят. — Докато се водеха преговорите, държах всичките ни клиенти на тъмно.
— Кой е най-висшият финансов служител в Ле Мюър?
За миг Опарицио като че ли се слиса от въпроса и внезапната промяна на посоката.
— Трябва да е Сид Дженкинс. Сидни Дженкинс.
— Той ли ръководеше групата по сливането от страна на Ле Мюър?