— Имаш още, нали?
— Моля?
— Имаш още, нали, Мики? Разполагаш с още нещо срещу него.
Даже тя разбираше, че вече представените ми доказателства не стигат.
— До обед ще знаем окончателно — също шепнешком отвърнах аз. — Или ще пием шампанско, или ще леем сълзи в супата си.
Пери влезе и още преди да седне на стола си, нареди да въведат съдебните заседатели и свидетелят да се върне на скамейката. След две минути вече бях зад катедрата, вперил поглед в Опарицио. Сблъсъкът в тоалетната сякаш му беше помогнал да възвърне самоувереността си. Той зае отпусната поза, която показваше на света, че нищо не го заплашва. Реших, че няма смисъл да чакам. Трябваше да нанеса удара си.
— Е, господин Опарицио, продължавайки нашия разговор отпреди, днес вие не бяхте съвсем искрен в показанията си, нали?
— Бях съвсем откровен и съм възмутен от този въпрос.
— Вие излъгахте още отначало, не съм ли прав, господин Опарицио? Като се заклехте под друго име.
— Името ми беше променено законно преди трийсет и една години. Не съм излъгал и това няма нищо общо с делото.
— Какво име е написано в удостоверението ви за раждане?
Опарицио не отговори веднага и ми се стори, че виждам първото съмнение или идея накъде клоня с тоя въпрос.
— Кръщелното ми име е Антонио Луиджи Апарицио. Като малък ме наричаха Лу или Луи, защото в квартала имаше много други Антъни и Антонио. Реших да стана Луис и законно промених името си на Антъни Луис Опарицио. Американизирах го. Това е.
— Но защо променихте и фамилното си име?
— Навремето имаше един професионален бейзболист, казваше се Луис Апарисио. Реших, че имената са прекалено сходни. Луис Апарицио и Луис Апарисио. Не исках да се казвам като толкова прочута личност, затова промених и фамилията си. Имате ли нещо против, господин Холър?
Съдията го скастри и му нареди просто да отговаря на въпросите, а не да задава свои.
— Знаете ли кога Луис Апарисио се е оттеглил от професионалния бейзбол? — попитах аз.
И погледнах крадешком съдията. Ако по-рано търпението му се изчерпваше, сега сигурно бях само на крачка от наказание за неуважение към съда.
— Не, не знам кога се е оттеглил.
— Ще се изненадате ли да научите, че това се е случило осем години преди да промените името си?
— Не, няма да се изненадам.
— Но очаквате съдебните заседатели да повярват, че сте променили името си, за да не е като на един отдавна оттеглил се бейзболист.
Опарицио сви рамене.
— Така се случи.
— Не е ли вярно, че сте променили името си от Апарицио на Опарицио, защото сте били амбициозен младеж и сте искали поне външно да се дистанцирате от семейството си?
— Не е вярно. Наистина исках името ми да звучи по американски, обаче не съм се дистанцирал от никого.
Видях, че хвърля бърз поглед към адвокатите си.
— Кръстен сте на чичо си, нали? — продължих аз.
— Не, това не е вярно — бързо възрази свидетелят. — Не съм кръстен на никого.
— Чичо ви се е казвал Антонио Луиджи Апарицио, същото име като във вашето удостоверение за раждане, а твърдите, че е чисто съвпадение?!
Осъзнал, че е сбъркал, като е излъгал, Опарицио се опита да замаже нещата, но само влоши положението си още повече.
— Родителите ми никога не са ми казвали на кого съм кръстен и изобщо, че съм кръстен на някого.
— И интелигентен човек като вас не се е досетил сам?!
— Никога не съм мислил за това. На двайсет и една дойдох на Западното крайбрежие и оттогава не сме близки с роднините ми.
— Имате предвид географски.
— Във всякакво отношение. Започнах нов живот. Останах тук.
— Баща ви и чичо ви са били замесени в организираната престъпност, нали?
Фриман бързо възрази. Когато застанахме пред съдията, само дето не си извъртя очите наопаки, за да изрази яда си.
— Ваша чест, това вече е прекалено. Колегата може и да не го е срам да очерня репутацията на собствените си свидетели, обаче вече трябва да прекрати. Това е съдебен процес, ваша чест, а не лов на риба в мътни води.
— Ваша чест, вие ми наредихте да действам бързо и тъкмо това правя. И имам доказателство, че това не е лов на риба в мътни води.