— И какво е то, господин Холър?
Подадох му дебел подвързан документ, който бях взел със себе си от катедрата. Между страниците му стърчаха няколко пъстри самозалепващи се листчета.
— Това е „Доклад за организираната престъпност“, подготвен от министъра на правосъдието за Конгреса през хиляда деветстотин осемдесет и шеста. По онова време министър е бил Едуин Мийс. Ако отворите на жълтото листче, подчертаният абзац всъщност е моето доказателство.
Съдията го прочете и обърна книгата наопаки, за да покаже абзаца на Фриман, но обяви решението си по възражението още преди тя да свърши.
— Задайте въпросите си, господин Холър, обаче ви давам десетина минути да свържете отделните точки. Ако дотогава не успеете, ще ви отнема думата.
— Благодаря, ваша чест.
Върнах се на катедрата и повторих въпроса, но по друг начин.
— Господин Опарицио, знаехте ли, че баща ви и чичо ви са участвали в престъпна организация, известна като фамилията Гамбино?
Опарицио ме беше видял да давам подвързаната книга на съдията. Знаеше, че имам с какво да подкрепя въпроса си. Така че вместо да отрече категорично, предпочете да отговори уклончиво.
— Както споменах, напуснах семейството си веднага след гимназията. Не знам нищо за тях след това. А по-рано не са ми казвали нищо.
Беше време да настъпя безжалостно, за да го избутам към ръба на скалата.
— Не наричаха ли чичо ви Антъни Апарицио Горилата заради прочутата му жестокост и агресивност?
— Нямам представа.
— Чичо ви не ви ли беше като баща, докато през юношеските ви години родният ви баща е лежал в затвора за изнудване?
— Чичо ми се грижеше финансово за нас, но не ми беше като баща.
— Когато на двайсет и една сте се преместили на запад, да се дистанцирате от семейството ли се опитвахте, или сте искали да разширите семейния бизнес на Западното крайбрежие?
— Това вече е лъжа! Дойдох тук да следвам. Нямах нищо и нищо не съм донесъл. Включително семейните си връзки.
— Известно ли ви е понятието „къртица“, което се използва в разследванията на организираната престъпност?
— Не знам за какво говорите.
— Според ФБР от началото на осемдесетте години на миналия век мафията е започнала да прави опити за легализиране на бизнеса си, като е пращала представители на следващото поколение в учебни заведения, а после и на други места, за да пуснат корени и да започнат собствен бизнес, и тези хора са наричани „къртици“.
— Аз съм законен бизнесмен! Никой никъде не ме е пращал. За да се издържам, докато следвах, работех като призовкар.
Кимнах като че ли съм очаквал този отговор.
— Като казахте „призовкар“, вие имате няколко фирми, нали?
— Не разбирам.
— Ще задам въпроса по друг начин. Когато сте продали АЛОФТ на инвестиционния фонд Ле Мюър, вие сте запазили собствеността си върху различни компании, действащи като подизпълнители на АЛОФТ, прав ли съм?
Опарицио внимателно обмисли отговора си и отново крадешком погледна към адвокатите си. Все едно им казваше: „Измъкнете ме оттук“. Знаеше накъде клоня, знаеше и че не може да ми позволи да стигна дотам. Ала седеше на свидетелската скамейка и имаше само един изход.
— Аз съм собственик или имам дялове от различни предприятия. Всички са напълно законни.
Отговора си го биваше, само че нямаше да е достатъчен.
— Какви са тези предприятия? Какви услуги предлагат?
— Като стана дума за призовкарство, това е една от дейностите ни. Имам фирма за набиране на персонал и друга за офис оборудване. Имам…
— Имате ли куриерска служба?
Свидетелят не отговори веднага. Опитваше се да мисли два въпроса напред, а аз не поддържах ритъм, който да е в състояние да възприеме.
— Само съм инвеститор в нея. Не съм единствен собственик.
— Да поговорим за куриерската служба. Първо, как се казва?
— Куриерски услуги „Уинг Нътс“.
— В Лос Анджелис ли е базирана?
— Да, но има клонове в седем града. Действа в целия щат и в Невада.
— Точно каква част от „Уинг Нътс“ притежавате?
— Четирийсет процента, струва ми се.
— Познавате ли другите акционери?
— Ами, те са доста. Някои не са хора, а други фирми.
— Например Ей Ей Бест Кънсълтантс от Бруклин, Ню Йорк, която е вписана в търговския регистър на Сакраменто като акционер в „Уинг Нътс“ ли?
Отговорът на Опарицио отново се забави. Този път изглеждаше потънал в черни мисли, докато съдията не го подкани.