— Да, мисля, че и те са инвеститор във фирмата.
— Добре, търговският регистър на щата Ню Йорк показва, че мажоритарен собственик на Ей Ей Бест е някой си Доминик Капели. Познавате ли го?
— Не го познавам.
— Твърдите, че не познавате един от партньорите си в „Уинг Нътс“, така ли?
— Ей Ей Бест са инвеститори. И аз съм инвеститор. Не познавам всички собственици.
Фриман се изправи. Крайно време беше. Чаках я да възрази поне от четири въпроса.
— Ваша чест, какъв е смисълът от всичко това? — попита тя.
— И аз започвах да се чудя същото — отвърна Пери. — Ще ни обясните ли, господин Холър?
— Още три въпроса, ваша чест, и мисля, че връзката ще стане кристално ясна за всички. Моля за търпение съда — още само три въпроса.
Докато говорех, през цялото време втренчено се взирах в Опарицио. Пращах му послание. Затвори кранчето сега, иначе тайните ти ще излязат на бял свят. Ле Мюър ще ги научат. Както и акционерите ти. И Федерална прокуратура. Всички.
— Добре, господин Холър.
— Благодаря, ваша чест.
Погледнах бележките си. Сега беше моментът. Ако бях схванал вярно Опарицио, сега беше моментът. Отново вперих очи в него.
— Господин Опарицио, ще се изненадате ли да научите, че Доминик Капели, партньорът, когото твърдите, че не познавате, фигурира в нюйоркския…
— Ваша чест?
Опарицио. Беше ме прекъснал.
— По съвет на моите адвокати и по силата на правата ми, гарантирани от Петата поправка на конституцията на Съединените щати и щата Калифорния, най-почтително отказвам да отговоря на този и всеки друг въпрос.
Готово.
Застинах абсолютно неподвижно, но само външно. Енергията течеше по вените ми като електрически ток. Едва чувах шепота, надигнал се в залата. После зад мен се разнесе твърд глас.
— Ваша чест, може ли да се обърна към съда?
Завъртях се и видях, че е един от адвокатите на Опарицио, Мартин Зимър.
После чух Фриман, която високо и напрегнато повдигаше възражение.
Ала аз знаех, че този път това няма да е достатъчно. Пери също го разбираше.
— Можете да седнете, господин Зимър. Сега ще направим обедна почивка и очаквам всички страни отново да се съберат тук в един следобед. Съдебните заседатели да не обсъждат делото помежду си и да не правят никакви изводи от показанията и искането на този свидетел.
Настана врява — представителите на медиите шумно разговаряха едни с други. Когато и последният съдебен заседател напусна залата, аз се отдръпнах от катедрата, наведох се към масата на защитата и прошепнах в ухото на Аронсън:
— Този път може би трябва да дойдеш с мене.
Тя тъкмо се канеше да попита какво имам предвид, когато Пери го обяви официално.
— Страните да дойдат в кабинета ми. Веднага. Господин Опарицио, искам да останете на мястото си. Можете да се консултирате с адвокатите си, но не напускайте залата.
С тези думи съдията се изправи и тръгна към вратата.
Последвах го.
50.
Вече отлично познавах снимките и дипломите по стените, мебелировката и всичко останало в кабинета на съдията. Очаквах това да е последното ми отиване там, и навярно най-трудното. Когато влязохме, съдията съблече тогата си и небрежно я преметна на стойката за шапки в ъгъла, вместо грижливо да я постави на закачалка, както при предишните ни дискусии. После се пльосна на стола си и шумно въздъхна, отпусна се назад и заби поглед в тавана. Киселата му физиономия предполагаше, че повече е загрижен за собствената си репутация като юрист, отколкото за въздаването на правосъдие за убития.
— Господин Холър — произнесе той, сякаш се освобождаваше от тежко бреме.
— Да, ваша чест?
Пери разтърка лицето си.
— Моля ви, кажете ми, че планът ви още отначало не е бил да принудите господин Опарицио да се позове на Петата поправка пред съдебните заседатели.
— Ваша чест, нямах представа, че ще се позове на Петата поправка. След онова предварително заседание смятах, че не е възможно да го направи. Притисках го, да, обаче исках да получа отговори на въпросите си.
Прокурорката поклати глава.
— Имате да прибавите нещо ли, госпожо Фриман?
— Ваша чест, смятам, че колегата още от началото на процеса проявяваше пълно неуважение към съда и съдебната система. Той и сега не отговори на въпроса ви. Не каза, че планът му не е бил такъв, ваша чест. А само, че не е имал представа. Това са две различни неща, които подчертават скритите му намерения и стремежа му още отначало да саботира процеса. И най-после успя. През цялото време е възнамерявал да принуди Опарицио да се позове на Петата поправка. Изкара го алтернативен убиец пред съдебните заседатели. И това ако не е подриване на състезателната система, не знам какво е.