— Ще ви наричам просто Денис, ако нямате нищо против — казах аз. — Така ще е по-лесно за съдебната стенографка.
В залата се разнесе учтив смях.
— Няма проблем — отвърна свидетелят.
— Добре, вие работите при мен и провеждате разследвания за защитата, нали така, Денис?
— Да, с това се занимавам.
— И работихте за защитата по разследването на убийството на Мичъл Бондюрант, нали?
— Да. Може да се каже, че повторих полицейското следствие, за да проверя дали не са пропуснали или объркали нещо.
— Въз основа на следствените материали, които бяха предадени на защитата от обвинението, ли работихте?
— Да.
— Сред тях имаше ли списък на автомобилни регистрационни номера?
— Да, над входа на гаража на Уест Ланд Нешънъл има охранителна камера. Детективите Кърлин и Лонгстрет са проучили записите от нея и са записали номера на всяка кола, влязла в гаража между седем, когато го отварят, и девет, когато беше установено, че господин Бондюрант вече е бил убит. После са ги проверили в база данните на правоохранителните органи, за да видят дали някой от собствениците има полицейско досие, или трябва да бъде разследван по други причини.
— И този списък довел ли е до по-нататъшно разследване?
— Според техните данни не.
— Денис, вие споменахте, че сте повторили тяхното следствие. Проверихте ли лично автомобилните номера от този списък?
— Да. Всичките седемдесети осем. Доколкото можех, без да имам достъп до компютрите на правоохранителните органи.
— Някой от тях заслужаваше ли внимание, или стигнахте до същото заключение като детективите Кърлин и Лонгстрет?
— Да, според мен една кола заслужаваше внимание, затова продължих да работя по нея.
Поисках разрешение да дам на свидетеля копие от разпечатката със седемдесет и осемте регистрационни номера. Съдията ми позволи. Сиско извади очилата си от джоба на ризата си и си ги сложи.
— Кой регистрационен номер искахте да проверите?
— У-Н-Ъ-Т-С-девет.
— Защо се интересувахте от него?
— Защото по времето, когато получих този списък, вече бяхме свършили доста работа в други насоки от разследването. Знаех, че Луис Опарицио е акционер във фирмата „Уинг Нътс“, и реших, че може да има връзка с тази кола.
— И какво открихте?
— Че колата е регистрирана на „Уинг Нътс“, куриерска служба, един от акционерите в която е Луис Опарицио.
— И защо се заинтересувахте от това?
— Ами, както казах, вече бяхме доста напреднали. Кърлин и Лонгстрет са съставили списъка в деня на убийството. Не са им били известни всички ключови фактори и замесени лица. Аз се занимавах с това след няколкоседмична работа. И вече знаех, че пострадалият господин Бондюрант е пратил подбуждащо писмо на господин Опарицио, и…
Фриман възрази срещу тази характеристика на писмото и съдията изтри думата „подбуждащо“ от протокола. Казах на Сиско да продължи.
— От наша гледна точка, това писмо сочеше към Опарицио като лице, заслужаващо внимание, затова го проверих най-подробно. Чрез „Уинг Нътс“ го свързах с неговия партньор Доминик Капели. Капели е известен на нюйоркските правоохранителни органи като член на мафиотска фамилия, ръководена от някой си Джоуи Джордано, и има различни връзки с други незаконни…
Фриман пак възрази и съдията прие възражението. Направих възмутена физиономия и изобщо се държах така, като че ли и съдията, и прокурорката пречат на съдебните заседатели да узнаят истината.
— Добре, да се върнем на списъка и неговото значение. Какво ви показа той?
— Показа ми, че колата е влязла в гаража в осем нула пет.
— И кога е излязла?
— Според записа от камерата на изхода, в осем и петдесет.
— Значи тази кола е влязла в гаража преди убийството и го е напуснала след него. Правилно ли съм ви разбрал?
— Да.
— И колата е била собственост на фирма, притежавана от човек, пряко свързан с организираната престъпност. Така ли е?
— Да, точно така.
— Добре, установихте ли дали е имало основателна причина за присъствието на колата на „Уинг Нътс“ в гаража?