Аронсън ахна. Поставях й ужасно трудно задача. И това излизаше извън рамките на „черната работа“, защото навярно изискваше много усилия срещу скромен резултат. Рядко се случва веществените доказателства да бъдат изхвърлени вкупом от едно дело. Просто покривах всички възможности и пращах Дженифър да работи по една от тях. Тя беше достатъчно умна, за да го разбира — поредната причина, поради която я бях назначил.
— Не забравяй, че работиш по дело за убийство — прибавих. — Колко твои съвипускници могат да се похвалят със същото?
— Сигурно нито един.
— Точно така. Затова искам да вземеш диска с разпита на Лиза в полицията и да направиш същото. Търси заблуждаващи ходове на ченгетата, каквото и да е, стига да можем да го използваме, за да оспорим и разпита. Струва ми се, че тук може да има нещо във връзка с миналогодишното решение на Върховния съд. Запозната ли си с него?
— Хмм… това е първото ми наказателно дело.
— Тогава се запознай. Кърлин направи всичко възможно да изкара нещата така, все едно тя доброволно е отишла на разпит. Но ако успеем да докажем, че е била под негов контрол, с белезници или не, може да изкараме, че е била арестувана още отначало. И тогава всичко, което е казала, преди да й прочетат правата, отива на кино.
— Ясно.
Аронсън продължаваше да пише, без да вдига глава.
— Разбра ли задачите си?
— Да.
— Чудесно, действай тогава, но не забравяй за останалите клиенти. Те ни изкарват заплатите. Засега.
Отново се обърнах към Лорна.
— Което ми напомня, Лорна, че трябва да се свържеш с Джоуъл Готлър и да задвижиш нещо по тоя въпрос. Делото може да приключи, ако се стигне до споразумение, затова още отсега ще се опитаме да сключим сделка. Кажи му, че срещу приличен аванс сме готови да направим голяма отстъпка. Трябва да финансираме защитата.
Готлър беше холивудският агент, който ме представляваше. Използвах го винаги, когато от Холивуд се обръщаха към мен. Тоя път ние щяхме да се обърнем към Холивуд и да се опитаме да сключим сделка предварително.
— Убеди го — казах на Лорна. — В колата имам визитка на продуцент от „Шейсет минути“. Това дело се очертава да стане адски голямо.
— Ще му се обадя — отвърна тя. — Знам какво да му кажа.
Престанах да се разхождам, за да обмисля какво остава и каква ще е моята роля. Погледнах Сиско.
— Със свидетелката ли искаш да се заема? — попита той.
— Да. И с пострадалия. Искам цялата картина и за двамата.
Нареждането ми беше прекъснато от острото иззвъняване на домофона, монтиран на стената до кухненската врата.
— От входа е — осведоми ме Лорна ненужно, без изобщо да си направи труда да стане.
— Няма ли да отвориш?
— Не. Не очаквам никого и всички доставчици знаят комбинацията. Сигурно е търговски агент. Обикалят из квартала като зомбита.
— Добре, тогава да продължим. Сега трябва да помислим за алтернативен убиец.
Това привлече цялото им внимание.
— Трябва ни резерва — поясних. — Ако се стигне до процес, няма да е достатъчно просто да отхвърлим доводите на обвинението. Ще ни е нужна опровергаваща защита. Ще трябва да насочим съдебните заседатели другаде. И за тази цел се нуждаем от алтернативна версия.
Усещах, че Аронсън ме наблюдава. Чувствах се като университетски преподавател.
— Нужна ни е хипотеза за невинност. Ако я развием, печелим делото.
Домофонът иззвъня пак. Последваха още две по-дълги и настойчиви иззвънявания.
— Какво става, по дяволите? — изпъшка Лорна ядосано, изправи се, отиде при домофона и натисна бутона.
— Да?
— Кантората на Мики Холър?
Гласът беше женски и ми звучеше познато, но в първия момент не успях да се сетя чий е. Домофонът му придаваше металическо кънтене, а и звукът бе намален. Лорна ме погледна и смутено поклати глава. Адресът й не се посочваше в никоя от рекламите ни. Как се беше озовала тук тази жена?
— Да, но приемаме само по предварителна уговорка — отвърна тя. — Мога да ви дам номера, за да позвъните, ако искате консултация с господин Холър.
— Моля ви! Трябва веднага да говоря с него. Аз съм Лиза Трамъл и вече съм му клиентка. Трябва да се срещна с него колкото може по-скоро.
Зяпнах домофона така, сякаш е пряка връзка с ваннайския женски затвор — където трябваше да е Лиза. После погледнах Лорна и въздъхнах: