— По-добре й отвори.
6.
Лиза Трамъл не беше сама. Влезе в компанията на мъж, когото си спомнях от първото й явяване в съда. Седеше на първия ред в галерията и ми направи впечатление, защото не приличаше на адвокат или журналист. Имаше холивудски вид. Не лъскав и самоуверен. От другия тип. Ала Холивуд. Тупе или аматьорски боядисана коса, задължителното и също боядисано кичурче на брадичката, двойна гуша… Гонеше шейсетака и се правеше на двайсет години по-млад. С черно кожено яке и кафеникаво-червена блуза. На шията му висеше златна верижка със символа на мира. Който и да беше, подозирах, че тъкмо той е причината Лиза да е на свобода.
— Или си избягала от ваннайския затвор, или си платила гаранцията — казах. — И кой знае защо, си мисля, че е второто.
— Позна — отвърна Лиза. — Здравейте всички, това е Хърбърт Дал, мой приятел и благодетел.
— Приятно ми е — усмихна се благодетелят.
— Благодетел ли? — попитах. — Това означава ли, че сте внесли гаранцията на Лиза?
— Всъщност се обърнах към фирма.
— Коя?
— Някой си Валенцуела. Фирмата му е точно до затвора. Много удобно. И каза, че ви познава.
— Да.
За миг се замислих как да продължа. Лиза прекъсна мълчанието.
— Хърб е истински герой, избави ме от онова ужасно място. Сега съм свободна да помагам на екипа ни да опровергае тези лъжливи обвинения.
Лиза беше работила с Аронсън, но нямаше преки контакти с Лорна и Сиско. Тя отиде при тях, ръкува се и се представи, като че ли е съвсем обикновен ден и е време да се захванем за работа. Сиско ме попита с очи какво става. Свих рамене. Не знаех.
Никога не ми бе споменавала за Хърб Дал, толкова скъп приятел и „благодетел“, че да даде двеста бона на Валенцуела. Това, както и фактът, че не се е възползвала от щедростта му, за да плати за защитата си, не ме учудваше. Нито пък появата й с гръм и трясък, готова да се включи в екипа. Смятах, че е способна много умело да крие личните и емоционалните си проблеми пред непознати. Можеше да омае когото си поиска и се чудех дали Хърб Дал знае в какво се забърква. Явно гонеше някакъв интерес, но може би не разбираше, че го работят.
— Лиза, хайде да отидем в кабинета на Лорна и да поговорим за малко насаме — казах аз.
— Мисля, че Хърб трябва да чуе всичко, което ще ми кажеш. Той ще документира делото.
— Е, обаче няма да документира нашите разговори, защото контактите между теб и твоя адвокат са конфиденциални. Той може да бъде принуден да свидетелства в съда за всичко, което чуе и види.
— Хмм… добре де, няма ли начин да го упълномощим или нещо подобно, да го включим в адвокатския екип?
— Лиза, просто ела в кабинета за няколко минути.
Посочих към вратата и тя най-после тръгна натам.
— Лорна, би ли донесла на господин Дал нещо за пиене?
Последвах клиентката си в кабинета и затворих вратата. Имаше две бюра, по едно за Лорна и Сиско. Придърпах един стол пред бюрото на Лорна и казах на Лиза да седне, после заобиколих и се настаних срещу нея.
— Много странна кантора — отбеляза тя. — Прилича на частен дом.
— Просто е временна. Хайде сега да поговорим за твоя герой, Лиза. Откога го познаваш?
— Отпреди около два месеца.
— Как се запознахте?
— На стълбището пред съдебната палата. Дойде на един от протестите на ИДЕАЛ. Каза, че се интересувал от нас, искал да снима филм.
— Нима? Значи е кинаджия, така ли? Къде му е камерата?
— Е, той всъщност организира нещата. Има страхотен успех. Сключва сделки, такова, за книги и филми. Той ще поеме всичко това. Делото ще привлече невероятно внимание, Мики, В затвора ми казаха, че съм получила трийсет и шест предложения за интервю. Естествено, не ми позволиха да говоря с репортерите, само с Хърб.
— Влязъл е при тебе, така ли? Явно е адски упорит.
— Казва, че когато надуши материал, нищо не може да го спре. Спомняш ли си момиченцето, което живяло цяла седмица в планината с мъртвия си баща, след като катастрофирали на пътя? Той заснел телевизионен филм по този случай.
— Впечатлен съм.
— Така е, той има страхотен успех.
— Да, вече го каза. Сключи ли някакво споразумение с него?
— Да. Той ще договаря всички сделки и ще си поделим печалбата поравно, след като си върне разходите и парите за гаранцията. Тъй де, така е справедливо. Обаче Хърб говори за много пари. Може би ще успея да спася къщата си, Мики!
— Подписала ли си нещо? Договор или някакво споразумение?