— Така ли? Е, да, случаят привлича много внимание.
— Това е жената, убила човека, дето щял да й отнеме къщата, нали? С нея ли разговаря?
— Само е обвинена в убийството му. Не е осъдена. Но да, тя беше.
— Защо е важно да знаеш колко е висока?
— Наистина ли те интересува?
— Аха.
— Ами, защото твърдят, че е убила много по-висок от нея човек, като го е ударила по темето с някакъв чук или нещо друго. Затова се чудя дали е достатъчно висока, за да го направи.
— И Анди ще трябва да докаже, че е достатъчно висока, така ли?
— Коя Анди?
— Приятелката на мама. Била прокурорка по твоето дело, така каза мама.
— Андреа Фриман ли имаш предвид? Висока, чернокожа с адски къса коса?
— Да.
Значи вече беше „Анди“. Анди, която твърдеше, че познавала бившата ми жена „съвсем бегло“.
— Толкова близки приятелки ли са с майка ти? Не знаех.
— Ходят заедно на йога и понякога Анди се отбива да я вземе, когато идва Джина. И тя живее в Шърман Оукс.
Джина беше бавачката — бившата ми я използваше, когато бях зает или когато не искаше да научавам за контактите й. Или когато излизахме заедно.
— Направи ми една услуга, Хей. Не казвай на никого за какво разговаряме и какво си ме чула да споменавам по телефона. Това са поверителни неща и не бива да стигат до Анди. Сигурно изобщо не биваше да водя този разговор пред тебе.
— Добре, няма.
— Благодаря, миличка.
Изчаках да видя дали ще продължи разговора за делото, но тя се върна към учебника си по естествознание.
Отново се заех с протокола за аутопсията и снимките на фаталните рани по главата на Бондюрант. Съдебният лекар беше обръснал участъка около тях. За мащаб бе използвана линийка. Следите от ударите бяха възрозови и кръгли. Целостта на кожата беше нарушена, но бяха измили кръвта, за да се виждат раните. Двете се застъпваха, а третата се намираше само на два и половина сантиметра от тях.
Кръглата им форма ме наведе на мисълта, че Бондюрант е бил нападнат с чук. Не съм голям домашен майстор, обаче знам какво има в кутията с инструменти. Знам и че ударната повърхност на много чукове е кръгла, понякога овална. Бях сигурен, че това ще бъде потвърдено от експерта по следи от инструменти в криминалистиката, но винаги е добре да си една крачка пред експертите и да предвиждаш ходовете им. Забелязах, че във всяка от раните има малка V-образна вдлъбнатина, ала не бях сигурен какво означава това.
Пак проверих в протокола за обиска и видях, че полицията не е вписала чук сред иззетите от гаража на Лиза Трамъл инструменти. Стори ми се странно, понеже бяха посочени много други, не толкова често използвани. Но пък това можеше да се дължи на факта, че обискът е извършен преди провеждането на аутопсията — и съответно преди тези данни да станат известни. Ченгетата бяха иззели всички инструменти, а не някой конкретен. Въпросът обаче оставаше открит.
Къде беше чукът?
И изобщо имаше ли чук?
Естествено, това беше първият нож с две остриета в делото. Обвинението щеше да твърди, че отсъствието на чук в иначе пълен комплект инструменти е доказателство за виновност. Че обвиняемата е ударила и убила жертвата с чука и после го е изхвърлила, за да скрие участието си в престъплението.
От гледна точка на защитата липсващият чук представляваше аргумент в полза на невинността на обвиняемата. Нямаш оръжие на убийството, нямаш връзка с обвиняемия — нямаш и доказателства.
На теория изглеждаше добре, но по такива въпроси съдебните заседатели обикновено клонят към обвинението. Нещо като предимството на отбора домакин. Обвинението винаги е домакинът.
И все пак си отбелязах да кажа на Сиско да тръгне по следите на този чук. Да разговаря с Лиза Трамъл, да види какво знае тя. Да издири мъжа й, макар и само за да го пита дали изобщо е имало чук и какво е станало с него.
Следващите снимки показваха самия череп след отделянето на скалпа. Травмите бяха тежки — ударите бяха пробили костта и пукнатините излизаха от трите точки като вълни. Раните бяха описани като фатални и фотосите напълно потвърждаваха това заключение.
В протокола се посочваха още няколко разкъсвания и ожулвания по тялото, както и фрактура и три счупени зъба, но всички те бяха интерпретирани като травми от падането на Бондюрант по очи на земята. Съдебният лекар смяташе, че пострадалият е бил в безсъзнание, ако не и вече мъртъв още преди да се строполи на пода на гаража. Не се посочваха рани, получени при самозащита.