— Какво научи за жертвата, Бълокс?
— Остава да проверя още доста неща, обаче няма съмнение, че е пропадал. Финансово, искам да кажа.
— Как така?
— Докато положението е било нормално и кредитирането лесно, играел на пазара с недвижими имоти. От две и втора до две и седма купил и продал двайсет и един имота, главно жилища. Спечелил добри пари и ги вложил в още по-големи сделки. После икономиката се срина и той останал с пръст в устата.
— Разорил ли се е?
— Да. Накрая притежавал пет големи имота, които стрували по-малко, отколкото платил за тях. Изглежда, че се е опитвал да ги продаде в продължение на повече от година. Нямало търсене. И три от тях били купени с балонни ипотеки, които изтичали тази година. Дължал над два милиона долара.
Изправих се и излязох иззад бюрото. Започнах да се разхождам напред-назад. Сведенията на Аронсън бяха повече от интересни. Не знаех как точно се вписват в картинката, но бях убеден, че ще разбера. Просто трябваше да ги обсъдим.
— Добре, значи Бондюрант, първият вицепрезидент на Уест Ланд, който е отговарял за ипотечните кредити, е станал жертва на същата ситуация като много от хората, чиито ипотеки е обявявал за просрочени. Докато парите течали като река, взел петгодишни балонни кредити, мислейки си като всички останали, че ще продаде имотите или ще получи нови ипотеки много преди да изтекат петте години.
— Само че икономиката отива на кино — прибави Дженифър. — Не може да ги продаде, не може и да получи нови ипотеки, защото струват по-малко, отколкото е дал за тях. Никоя банка няма да му ги приеме, даже неговата.
Намръщи се.
— Добре си се справила, Бълокс. Какво има?
— Ами, просто се чудех какво общо има това с убийството.
— Може би нищо. А може би много.
Върнах се зад бюрото, седнах и й подадох документа от три страници, който бях открил в пратените ми от обвинението томове. Тя го взе и го хвана така, че да могат да го четат едновременно със Сиско. После попита:
— Какво е това?
— Мисля, че е нашият димящ пистолет.
— Забравих си очилата в другия офис — каза Сиско.
— Прочети го, Бълокс.
— Това е копие на препоръчано писмо от Бондюрант до Луис Опарицио от А. Луис Опарицио Файненшъл Текнолъджис или съкратено АЛОФТ. Писмото гласи:
„Драги Луис, приложено Ви препращам писмо от Майкъл Холър, адвокат на собственичката на къщата от едно от делата за просрочени ипотеки, с които се занимавате от името на Уест Ланд.“
Посочват се името на Лиза, номерът на кредита и адресът на къщата. После продължава:
„В писмото си господин Холър твърди, че в случая са извършени множество измами. Ще видите, че той посочва конкретни примери, всички извършени от АЛОФТ. Както вече е ставало дума, има и други подобни жалби. Ако се потвърдят, новите обвинения срещу АЛОФТ ще поставят Уест Ланд в уязвимо положение, особено в контекста на неотдавна проявения от властите интерес към този аспект от кредитното дело. Ако не постигнем някакво споразумение и разбирателство по този въпрос, ще препоръчам на управителния съвет на Уест Ланд да прекрати поради неизправност договора с Вашата компания и да преустанови всякакви делови отношения с Вас. Това също ще наложи банката да сезира съответните власти. Моля, свържете се с мен колкото може по-скоро, за да обсъдим тези въпроси.“
— Това е. Приложени са копие на твоето писмо и на обратната разписка от пощата. Подписано е вместо него от някоя си Натали, не мога да й прочета фамилията. Започва с Л.
Облегнах се на кожения си стол и им се усмихнах, въртях между пръстите си един кламер като фокусник. Нетърпелива да направи впечатление, Аронсън се обади първа.
— Бондюрант си е прикривал задника. Сто на сто е знаел какво прави АЛОФТ. Банките изобщо не се интересуват как си вършат работата всички тези компании, стига да си я вършат. Като е пратил това писмо, той се е дистанцирал от АЛОФТ и нейните незаконни действия.
Свих рамене, все едно казвах „възможно е“, а на глас казах:
— Споразумение и разбирателство.
Двамата ме погледнаха неразбиращо.
— Така казва той в писмото. „Ако не постигнем някакво споразумение и разбирателство…“
— Добре де, какво значи това? — попита Аронсън.
— Чети между редовете. Според мен той не се дистанцира. Това писмо е заплаха. Мисля, че е искал дял от печалбата на АЛОФТ. И същевременно си прикрива задника, да, като праща писмото, но смисълът е друг. Искал е дял от печалбата, иначе е щял да прекрати договора с Опарицио. Даже го заплашва, че ще сезира властите.