Засмях се и поклатих глава. Адски е красива, когато се ядоса. Това ме разоръжава. И най-лошото е, че според мен тя го знае.
— А, значи ти е смешно. Заплашваш някого, че ще му съсипеш кариерата, и после се смееш.
— Не съм я заплашвал, че ще й съсипя кариерата. Заплаших я, че ще й направя отвод по делото. И не ми е смешно. Просто…
— Какво, Холър? Просто какво? Два часа висях тук и се чудих дали ще се появиш, защото искам да знам как си могъл да го направиш.
Отдръпнах се от масата и преминах в настъпление — тоест приближих се към нея, докато говорех. Накарах я да заотстъпва и накрая я приклещих в ъгъла, като завърших думите си с показалец на сантиметри от гърдите й.
— Направих го, понеже съм адвокат и като такъв съм положил клетва да защитавам клиентите си с всички сили. Тъй че, да, видях, че мога да си осигуря предимство. Двете с твоята добра приятелка Анди явно бяхте нарушили границата. Естествено, няма лоши последици — доколкото знам. Но това не значи, че границата не е нарушена. Ако прескочиш ограда с надпис „Влизането забранено“, пак си нарушител, даже веднага да прескочиш обратно. Е, аз научих за това нарушение и го използвах като предимство, за да получа нещо, което ми е нужно, за да защитавам клиентката си. Нещо, което неизбежно трябваше да ми бъде дадено, но което твоята приятелка задържаше просто защото можеше. — Гледах я в очите. — Действала ли е законно? Да. А честно ли е? Не. Знаеш, че не е честно и че съм постъпил правилно — И това е една от причините толкова да се палиш. Ти също щеше да постъпиш така.
— Категорично не. Никога не бих паднала толкова ниско.
— Глупости.
Извърнах се. Тя остана в ъгъла.
— Какво правиш тук, Маги?
— Какво искаш да кажеш? Преди малко ти обясних защо съм тук.
— Да, но можеше да ми се обадиш по телефона или да ми пратиш имейл. Защо си дошла?
— Исках да виждам лицето ти, докато ми даваш обяснение.
Отново се обърнах към нея. Цялата тази история беше второстепенна. Приближих се и опрях длан на стената до главата й.
— Тъкмо такива безсмислени спорове разрушиха брака ни.
— Знам.
— А знаеш ли, че минаха осем години? Разведени сме точно от толкова време, колкото бяхме женени.
Осем години, а аз още не можех да се откъсна от нея.
— Осем години, а ето къде сме.
— Да, ето къде сме.
— Знаеш ли, ти си нарушителят, Холър. Ти прескачаш чуждите огради. Влизаш и излизаш от живота ни, когато си поискаш. И ние просто ти позволяваме.
Бавно се наведох към нея, докато накрая дишахме един и същи въздух. Целунах я леко, а после по-силно, когато се опита да каже нещо. Не исках да слушам повече думи. Бях приключил с думите.
Втора част
Хипотеза за невинност
11.
Другите вече си бяха тръгнали, но аз още бях на бюрото си и се готвех за предварителното изслушване. Беше вторник в началото на март и ми се щеше да мога да отворя прозореца, за да пусна прохладния вечерен ветрец в стаята. Офисът обаче бе херметично затворен и вертикалните прозорци не се отваряха. Лорна не беше забелязала тази подробност по време на огледа и подписването на договора за наем. Затова ми липсваше работата на задната седалка на линкълна — там можех да спусна стъклото и да подложа лицето си на ветреца когато си поискам.
До предварителното изслушване оставаше една седмица. Под подготовка имам предвид, че се опитвах да предвидя какви доказателства ще приведе моята съперница Андреа Фриман по време на аргументацията си пред съдията.
Предварителното изслушване е рутинна стъпка по пътя към съдебния процес. И инициативата изцяло е в ръцете на обвинението. Прокурорът трябва да изложи аргументите си пред съда и след това съдията отсъжда дали има достатъчно доказателства, за да придвижи делото към процес със съдебни заседатели. Тук не важи принципът на основателно съмнение. Нищо подобно. Съдията само трябва да реши дали е налице минимумът необходими доказателства в подкрепа на обвиненията. Следващата стъпка е самият процес.
Номерът беше Фриман да прецени точно колко доказателства й трябват, за да прекрачи границата на този минимум и да получи одобрителното кимване на съдията, без да издаде всичко. Защото знаеше, че ще използвам всичко, което представи.
Няма съмнение, че тежестта на обвинението не е никаква тежест. Въпреки че идеята на предварителното изслушване е да направи проверка на системата и да гарантира, че властите не погазват правата на гражданите, играта е предварително нагласена. За това се е погрижило щатското законодателно събрание на Калифорния.