Ядосани от привидно нескончаемите наказателни дела, които бавно лъкатушеха по каналите на съдебната система, политиците в Сакраменто пристъпиха към действие. Доминираше мнението, че бавното правосъдие всъщност е отказ на такова, нищо че тази позиция противоречи на един основополагащ елемент на състезателния принцип — правото на защита във всички фази на процеса. Законодателното събрание заобиколи това дребно неудобство и гласува поправка на закона, предвиждайки мерки за ускоряване на процеса. Предварителното изслушване се превърна от пълно излагане на доказателствата на обвинението в нещо, което по същество е игра на криеница. Освен главния следовател се призовават само неколцина свидетели, чутата от трети лица информация се одобрява, вместо да се обезкуражава, и обвинението не е длъжно да представи дори половината от доказателствата си. Само колкото да мине номерът.
В резултат много често се приемаха доказателства, които изобщо не бяха „повечето“, и предварителното изслушване представляваше рутинно подпечатване на обвиненията преди началото на процеса.
Независимо от всичко това тези заседания бяха важни и за защитата. Все пак получавах известна представа какво предстои, както и възможност да повдигна въпроси за представените свидетели и доказателства. Оттук и необходимата подготовка. Трябваше да предвидя какви карти ще свали Фриман и да реша как да ги отиграя.
Бяхме далеч от всякаква идея за споразумение. Прокурорката все още не предлагаше нищо, а клиентката ми все още нищо не приемаше. Бяхме поели директен курс към процес през април или май и не бих казал, че това ме натъжава. Имахме реален шанс и ако Лиза Трамъл искаше да го използва, аз щях да съм готов.
През последните седмици бяхме получили както добри, така и лоши новини по отношение на доказателствата. Съдия Моралес очаквано не прие нашите искания за отхвърляне на полицейския разпит и обиска в дома на Лиза. Това разчисти пътя на обвинението и му позволи да изгради аргументацията си върху стълбовете на мотива, възможността и показанията на единствената свидетелка. Имаха процедурите по просрочената ипотека. Имаха протестните действия на Лиза срещу банката. Имаха инкриминиращите й признания по време на разпита. И най-важното, имаха свидетелката Марго Шейфър, която твърдеше, че видяла Лиза само на една пряка от банката, при това само минути след убийството.
Но ние подготвяхме защитна стратегия, която оспорваше тези стълбове и съдържаше много, при това наистина оправдателни доказателства.
Засега не бяха идентифицирали или намерили оръжието на убийството и напъните на обвинението да докаже, че това е гаечен ключ от гаража на Лиза, върху който бяха открили кърваво петънце, се провалиха, защото анализът установи, че кръвта не е на Мичъл Бондюрант. Естествено, прокурорката нямаше да повдигне този въпрос нито на предварителното изслушване, нито на процеса, обаче аз можех и щях да го направя. Работата на защитата е да използва пропуските и грешките на следствието и да натрива с тях носа на обвинението. Нямаше да си трая.
Освен това моят следовател беше събрал информация, която щеше да постави под съмнение наблюденията на главната свидетелка на обвинението, въпреки че щяхме да получим такава възможност чак на процеса.
Имахме и хипотезата за невинността. Разработването на алтернативна версия вървеше добре. Бяхме връчили призовки на Луис Опарицио и АЛОФТ, компанията, която беше в сърцето на защитната стратегия.
Предвиждах, че по време на предварителното изслушване няма да се отвори вратичка за прилагане на защитна тактика или привеждане на оправдателни доказателства. Фриман щеше да призове на свидетелската скамейка детектив Кърлин и той щеше да преведе съдията през цялото дело, като се погрижи да заобиколи всички слабости в доказателствения материал. Прокурорката щеше да призове и съдебния лекар и може би някой криминалист.
Единственият въпрос беше Шейфър, свидетелката. Предполагах, че Фриман няма да прибегне до нея. Можеше да остави на Кърлин да изложи информацията от разпита й и така да покаже какво ще свидетелства на процеса Шейфър. За предварително изслушване не се изискваше повече. От друга страна, прокурорката можеше да доведе свидетелката, за да види с какво разполагам аз. Ако по време на кръстосания разпит разкриех намеренията си спрямо Шейфър, Фриман щеше да се подготви за това, което я очакваше на процеса.