В момента всичко се свеждаше до стратегии и игри, а трябва да призная, че това е най-добрата част от съдебния процес. Ходовете извън съдебната зала са по-важни от случващото се вътре. Всичко в съда е подготвено и отрепетирано. Предпочитам импровизациите извън залата.
Тъкмо подчертавах името на Шейфър в бележника си, когато чух телефона в приемната да звъни. Можех да приема разговора в собствения си кабинет, но не си направих труда. Работното време отдавна беше свършило и знаех, че номерът от рекламите в телефонния указател е пренасочен към новия ни телефон. Всички, които се обаждаха толкова късно, сигурно искаха съвет за просрочена ипотека. Можеха да оставят съобщение на телефонния секретар.
Поставих пред себе си папката с анализа на кръвта. Тя съдържаше ДНК сравнението на кръвната проба, взета от гаечния ключ от гаража на Лиза. Понеже бързаха, от прокуратурата бяха поръчали скъпия анализ на външна фирма, вместо да си изчакат реда в регионалната лаборатория. Представях си какво разочарование е изпитала Фриман, когато бяха получили негативния резултат. Кръвта не беше на Мичъл Бондюрант. Това не само бе неуспех за обвинението — евентуалното съвпадение щеше да ликвидира всякакъв шанс за оправдаване на Лиза и да я принуди да сключи споразумение. Но сега Фриман знаеше, че мога да размахам анализа пред съдебните заседатели и да кажа: „Виждате ли, обвинението е пълно с грешки и фалшиви доказателства.“
Извадихме късмет и когато се оказа, че Лиза Трамъл я няма на записите от видеокамерите в банката и гаража нито по време на, нито след убийството. Те не покриваха целия район, но това нямаше значение. Записите бяха оправдателно доказателство.
Сега пък завибрира джиесемът ми. Извадих го от джоба си и погледнах дисплея. Обаждаше се моят агент Джоуъл Готлър. Поколебах се, но приех разговора.
— Работиш до късно — казах вместо поздрав.
— Да, не си ли четеш имейлите? — отвърна Готлър. — Опитвам се да се свържа с теб.
— Извинявай, компютърът ми е пред мене, обаче бях зает. Какво става?
— Имаме голям проблем. Четеш ли „Дед лайн Холивуд“?
— Не, какво е това?
— Блог. Потърси го в компютъра си.
— Сега ли?
— Да, сега. Хайде.
Затворих папката с ДНК анализа и я преместих настрани. Придърпах лаптопа си и го отворих. Влязох в мрежата и намерих сайта на „Дед лайн Холивуд“. Скролнах надолу. Приличаше на списък от кратки съобщения за холивудски сделки, предвиждания за печалби, назначения и уволнения. Кой какво купил и продал, кой кое студио напуснал, кой потъвал или се издигал, такива неща.
— Добре, какво да търся?
— Скролни надолу на три и четирийсет и пет днес следобед.
Постовете в блога имаха точно време. Изпълних инструкциите и стигнах до следобедния пост, който искаше да видя Готлър. Призля ми още от самото заглавие.
„Вътрешни източници съобщават, че Арчуей Пикчърс са платили авансово шестцифрена сума срещу седемцифрено доплащане за правата върху отразяването на дело, свързано с просрочена ипотека и убийство за отмъщение, което в момента се гледа в Лос Анджелис. Обвиняемата Лиза Трамъл е представлявана в сделката от Хърб Дал, който ще продуцира филма заедно с Клег Макренолдс от Арчуей. Договорът включва права върху телевизионен сериал и документален филм. Краят на историята обаче още не е написан, тъй като на Трамъл й предстои процес за убийството на банкера, който се опитвал да отнеме дома й. В прессъобщение Макренолдс пише, че историята на Трамъл ще покаже отблизо епидемията с просрочени ипотеки, която обхвана страната през последните години. Очаква се процесът да започне до два месеца.“
— Гадно копеле — изругах.
— Да, тука си прав — съгласи се Готлър. — Какво става, по дяволите? Аз се мъча да продам това нещо, почти съм уредил сделка с Лейкшор, и изведнъж попадам на този пост! Ти ебаваш ли се с мене, Холър? Просто ей така ми забиваш нож в гърба?!
— Виж, не знам точно какво става, обаче имам договор с Лиза Трамъл и…
— Ти познаваш ли го тоя Дал? Аз го познавам. Долна твар.
— Знам, знам. Опита се да ме прекара и го поставих на мястото му. Накарал Лиза да подпише нещо, обаче…
— А, значи е подписала договор с този тип, така ли?
— Не. Искам да кажа, да, но след като подписа с мене. Имам договор. Предимството е на…