— Ами Дал?
Поклатих глава.
— Защо? Той вече ми открадна договора и сключи сделката. Защо да ме пребива след това?
— Може би, за да те забави. Да добави интрига към сюжета. Ново измерение. Това е част от историята.
— Струва ми се пресилено. Повече ми харесва Опарицио.
— Но защо да го прави?
— По същата причина. Да ме забави. Да ме подплаши. Не иска да свидетелства за нещата, с които знае, че разполагам за него.
Сиско сви рамене.
— Все пак не съм убеден.
— Е, няма значение кой е. Това няма да ме забави.
— Какво точно ще правиш с Дал? Той е откраднал договора.
— Мисля по въпроса. Докато ме изпишат, ще имам готов план за тоя скапаняк.
— Кога ще е това?
— Искат да видят дали се възстановявам нормално. Иначе може да ми махнат левия ташак.
Сиско потръпна, като че ли говорех за неговия ляв ташак.
— Да, опитвам се да не мисля за това — прибавих аз.
— Добре тогава, да продължим. За ония двамата. Миналия път ми каза, че били бели, трийсетинагодишни, с кожени якета и ръкавици. Вече спомняш ли си още нещо?
— Не.
— Някакъв странен акцент?
— Поне не си спомням.
— Белези, куцане, татуировки?
— Също не. Случи се много бързо.
— Знам. Мислиш ли, че можеш да ги разпознаеш по албума?
Имаше предвид снимки от полицейски досиета.
— Единия сигурно. Оня, дето говореше. Другия не успях да го разгледам. Щом ме удари, престанах да виждам каквото и да е.
— Ясно. Е, ще продължа да работя.
— Нещо друго, Сиско? Започвам да се уморявам.
Затворих очи, за да подчертая думите си.
— Ами, трябваше да се обадя на Маги веднага щом се събудиш. Досега тя все избираше неподходящ момент. Ти спеше винаги, когато идваха с Хейли.
— Обади й се. Кажи й просто да ме събуди, ако спя. Искам да видя дъщеря си.
— Добре, ще й предам да я доведе след училище. А междувременно Бълокс иска да ти донесе за одобрение и подпис молбата за отсрочване, преди следобед да я внесе.
Отворих очи. Сиско беше минал от другата страна на леглото.
— Какво отсрочване?
— На предварителното изслушване. Ще помоли съдията да го отложи с няколко седмици с оглед на постъпването ти в болница.
— Не.
— Мик, днес е петък. Изслушването е във вторник. Даже да те изпишат дотогава, със сигурност няма да си в състояние да…
— Тя ще се справи сама.
— Кой, Бълокс ли?
— Да. Бива я. Ще се справи.
— Бива я, ама е зелена. Сигурен ли си, че искаш една току-що завършила абсолвентка да поеме предварително изслушване на процес за убийство?
— Това е само предварително изслушване. Трамъл ще бъде изправена на процес независимо дали съм там. Най-многото да получим минимална представа за стратегията на обвинението и после Аронсън ще може да ми разкаже всичко.
— Мислиш ли, че съдията ще го допусне? Може да реши, че си подсигуряваш възможност да подадеш жалба за неадекватна защита, в случай че осъдят Трамъл.
— Ако Лиза се съгласи, няма да има проблем. Ще й се обадя и ще й обясня, че го изисква защитната стратегия. Бълокс може да дойде при мене през уикенда и аз ще я подготвя.
— Но каква е защитната стратегия, Мик? Защо просто не изчакаш да оздравееш?
— Защото искам да си мислят, че са успели.
— Кой?
— Опарицио. Оня, който е организирал нападението. Нека си мисли, че ме е обезвредил или уплашил. Както и да е. Аронсън поема изслушването и после отиваме на процес.
Сиско кимна.
— Ясно.
— Добре. Сега върви и се обади на Маги. Предай й да ме събуди, каквото и да казва сестрата, особено ако дойде с Хейли.
— Дадено, шефе. Но… хмм… има още нещо.
— Какво?
— Рохас седи в чакалнята. Искаше да те посети, обаче аз му казах да чака там. Идва и вчера, но ти спеше.
Кимнах. Рохас.
— Провери ли в багажника на колата?
— Да. Не видях никакви следи от разбиване на ключалката. Няма и драскотина.
— Добре. На излизане го прати при мене.
— Насаме ли искаш да го видиш.
— Да. Насаме.
— Хубаво.
Той си тръгна и аз взех дистанционното на леглото. Бавно и мъчителното повдигнах на около четирийсет и пет градуса, тъй че приех следващия си посетител полуседнал. Промяната на позата ме обля с нова вълна от изгарящи болки, които обхванаха гръдния ми кош като горски пожар през август.