— Няма да ви кажа. Няма да се доближите до Клег, докато не науча за какво се отнася.
Забелязах, че е на малко име с шефа си. Зад мен прозвуча клаксон. Образуваше се опашка. Охранителят почука с кокалчетата на пръстите си по прозореца, после се наведе и се вторачи през затъмненото стъкло. Не му обърнах внимание. Отзад се обади втори клаксон.
— Отнася се за това да спестите на шефа си големи ядове. Знаете ли за сделката, която той обяви миналата седмица? За жената, обвинена в убийството на банкера, който искал да отнеме дома й?
— Да, знам.
— Е, вашият шеф е получил тези права незаконно. Предполагам, че това се е случило не по негова вина или без негово знание. Ако съм прав, той е станал жертва на измама и съм тук, за да му го обясня. Втора възможност няма да има. Клег Макренолдс потъва направо в движещите се пясъци.
Последната заплаха беше прекъсната от поредния клаксон на колата зад мен и силно почукване по прозореца.
— Говорете с охранителя — завърших аз. — Кажете му да или не.
Спуснах стъклото и върнах телефона на ядосания охранител. Той вдигна слушалката до ухото си.
— Какво ще решите? Тук се събра опашка от коли чак до Мелроуз.
След като изслуша отговора, охранителят се върна в будката си и затвори телефона, после ме погледна и натисна бутона за бариерата.
— Девети павилион. Право напред и в дъното наляво. Няма как да объркате пътя.
Отправих му самодоволна усмивка, вдигнах стъклото и Рохас мина под вдигащата се бариера.
Павилион 9 се оказа сграда, достатъчно голяма, за да побере самолетоносач. Наоколо имаше сервизни камиони и актьорски каравани. Отстрани една зад друга бяха паркирани четири лимузини с работещи двигатели, чиито шофьори чакаха снимките да свършат и богопомазаните да излязат.
Явно снимаха голяма продукция, обаче не ми се удаде да видя каква е. По средата на алеята между павилиони 9 и 10 вървяха мъж и по-млада от него жена. Тя носеше слушалки, което, реших аз, означаваше, че е лична асистентка. Жената посочи с показалец моята кола.
— Добре, остави ме тук.
Рохас спря и докато отварях вратата, телефонът ми иззвъня. Извадих го и погледнах дисплея.
„НЕПОЗНАТ НОМЕР“
Така пишеше, когато ми се обаждаха клиенти, занимаващи се с търговия с дрога, понеже използваха евтини джиесеми за еднократна употреба, за да избегнат подслушване и записване на разговорите. Не отговорих и оставих телефона на седалката. Щом искаш да ти вдигна, трябва да ми кажеш кой си.
Предпазливо слязох, като оставих и бастуна в колата. Защо да демонстрираш слабост, винаги казваше баща ми, великият адвокат. Бавно закрачих към продуцента и неговата асистентка.
— Ти ли си Холър? — извика мъжът.
— Аз съм.
— Искам да знаеш, че тая продукция, от която току-що ме измъкна, струва четвърт милион долара на час. В момента спряха само за да мога да изляза и да се оправя с тебе.
— Оценявам го и ще бъда кратък.
— Добре. Казвай сега какви си ги разправял, че ме били измамили, мама му стара? Никой не може да ме измами!
Погледнах го и мълчаливо зачаках. На Макренолдс му трябваха само още пет секунди, за да избухне отново.
— Е, ще ми кажеш ли, или не? Няма да вися тука цял ден.
Озърнах се към личната му асистентка и пак насочих вниманието си към него. Той схвана посланието.
— А, не, ще разговаряме само пред свидетел. Момичето остава.
Свих рамене, извадих диктофон от джоба си и го включих. Вдигнах го към него, за да му покажа светещата червена лампичка.
— Тогава ще се погрижа и аз да документирам разговора.
Макренолдс впери очи в устройството и видях в тях безпокойство. Гласът му, думите му, запечатани на запис. Това можеше да е опасно на място като Холивуд. В главата му затанцуваха спомени за обвиненията срещу Мел Гибсън.
— Добре, изключи го и Джени си отива.
— Клег! — възрази тя.
Макренолдс протегна ръка и силно я шляпна по задника.
— Казах да си вървиш.
Унизена, младата жена се отдалечи забързано като ученичка.
— Понякога трябва да се отнасяш така с тях — поясни той.
— И съм сигурен, че си взимат поука.
Макренолдс кимна, без да долови сарказма в гласа ми.
— Та казвай сега, Холър, за какво се отнася?
— За тебе, Клег — че си се хванал на въдицата на Хърб Дал, твоя партньор в сделката за Лиза Трамъл.
Макренолдс категорично поклати глава.
— Невъзможно. От правния отдел контролираха всичко. Сделката си е съвсем чиста. Даже жената подписа. Трамъл. Във филма мога да я изкарам сто и трийсет килограмова курва, дето си пада по черни пишки, и тя пак няма да може да направи нищо. Сделката е идеална.