— Да, ама от правния отдел са пропуснали това, че нито един от двамата не е притежавал правата върху историята, за да ти ги продаде. Тези права случайно принадлежат на мен. Трамъл ми ги предостави, преди да се появи Дал. Той си мислеше, че може да ме измести, като открадне оригиналните договори от папките ми. Само че няма да се получи. Имам свидетел на кражбата и пръстовите отпечатъци на Дал. Ще влезе за измама и кражба и сега ти ще трябва да решиш дали да влезеш заедно с него, Клег.
— Заплашваш ли ме? Това да не е някакво изнудване? Никой не може да ме изнудва.
— Не, не е изнудване. Просто си искам своето. Тъй че можеш или да останеш с Дал, или да сключиш същата сделка с мене.
— Късно е. Вече подписах. Всички подписахме. Сделката е сключена.
Той понечи да си тръгне.
— Платил ли си му?
Макренолдс отново се обърна към мен.
— Ти майтапиш ли се? Тук е Холивуд.
— И сигурно си подписал само предварителен договор, нали така?
— Да, подписването на окончателния е след един месец.
— Тогава сделката е обявена, но не е сключена. Нали така го правите в Холивуд. Но ако искаш, можеш да направиш промяна. Ако искаш, можеш да намериш повод за разваляне на сделката.
— Не искам. Проектът ми харесва. Дал се обърна към мен и сключих сделката с него.
Кимнах в знак, че разбирам дилемата.
— Както искаш. Но утре заран отивам в полицията и следобед подавам жалба в съда. Ти ще бъдеш посочен като обвиняем. Като човек, който е участвал в измама.
— Не съм участвал в нищо подобно! Изобщо не знаех за това, докато ти не ми каза.
— Точно така. Аз ти казах и ти не направи нищо. Предпочиташ да продължиш да работиш с крадец, въпреки че фактите са ти известни. Това е престъпление.
Бръкнах в джоба си и извадих диктофона. Повдигнах го, за да види, че червената лампичка още свети.
— Ще спра този филм за толкова време, че докато го произведат, това място ще се ръководи от момичето, чийто задник преди малко удари.
Този път понечих да си тръгна аз.
— Чакай малко, Холър.
Обърнах се. Макренолдс погледна на север към надписа високо на склона, който привличаше всички тук.
— Какво трябва да направя? — попита той.
— Трябва да сключиш същата сделка с мен. Аз ще се погрижа за Дал. Той си го заслужава и ще си го получи.
— Дай ми един телефонен номер, ще го оставя в правния отдел.
Извадих визитката си и му я подадох.
— Не забравяй, трябва да получа отговор още днес.
— Ще го получиш.
— Между другото, какви са сумите в сделката?
— Двеста и петдесет аванс и един милион после. И още четвърт за продуцирането.
Кимнах. Авансът от четвърт милион долара със сигурност щеше да покрие защитата на Лиза Трамъл. Даже можеше да остане нещичко за Хърб Дал. Всичко зависеше от това как искам да постъпя с него и дали ще проявя честност към един крадец. От една страна ми се искаше да го натикам в миша дупка, но от друга той наистина беше осигурил клиент за проекта.
— Знаеш ли какво, аз съм единственият в този град, който ще ти го каже, обаче не искам да съм продуцент. Остави тази част от сделката с Дал. Това ще е неговият дял.
— Стига да не е в затвора.
— Включи такава клауза в договора.
— Това ще е нещо ново тук. Надявам се, че правният отдел няма да оплете конците.
— Беше ми приятно да преговарям с теб, Клег.
Отново се обърнах и се насочих към колата си. Този път Клег ме настигна и тръгна заедно с мен.
— Ще можем да се свържем с тебе, нали? Ще ни трябваш за технически консултант. Особено по сценария.
— Имаш визитката ми.
Стигнах до линкълна и Рохас ми отвори вратата. Предпазливо се вмъкнах вътре, лекичко се наместих върху топките си и пак погледнах навън към Макренолдс.
— Още нещо — каза продуцентът. — Мислех си да поканя Матю Маконъхи. Той ще е идеален. Но кой според тебе може да играе твоята роля?
Усмихнах му се и посегнах към дръжката на вратата.
— В момента го гледаш, Клег.
Затворих вратата и през затъмненото стъкло видях, че на лицето му се изписва объркване.
Казах на Рохас да потегли към Ван Найс.