— Даже, за да спасите жена си ли?
— По-скоро бившата си жена. Просто още не сме го узаконили.
— Какво искате, Джеф? Пари ли?
Последва дълго мълчание. Сега щяхме да стигнем до истината. Той обаче ме изненада.
— Нищо не искам, господин Холър.
— Сигурен ли сте?
— Искам само да не бъда забъркван в тази история. Това вече не е моят живот.
— Къде сте, Джеф? Къде живеете сега?
— Няма да ви кажа.
Ядосано поклатих глава. Исках да го задържа на телефона като ченге, което се опитва да открие нечие местонахождение, само че нямаше как да го направя.
— Вижте, Джеф, не ми е приятно да повдигам този въпрос, обаче съм длъжен да покривам всички възможности, нали разбирате какво искам да кажа? А ако изгубим това дело, ще осъдят Лиза на затвор. Ще дойде момент, в който нейните близки и приятели ще могат да се обърнат към съда и да кажат добри думи за нея. Ще можем да изтъкнем обстоятелствата, които смятаме за смекчаващи. Борбата й да запази дома си например. Искам да мога да разчитам на вас като свидетел.
— Значи смятате, че ще изгубите, така ли?
— Не, смятам, че има адски голям шанс да спечелим. Наистина. Всички улики са косвени и мисля, че направо ще издухаме главната им свидетелка. Но трябва да се подготвя за обратния резултат. Сигурен ли сте, че не можете да ми кажете къде сте, Джеф? Ще го запазя в тайна. Тъй де, ще трябва да знам къде сте, ако ще ви пращаме пари.
— Трябва да затварям.
— Ами парите, Джеф?
— Ще ви се обадя пак.
— Джеф?
Вече беше затворил.
— Почти го бях убедил, Рохас.
— Съжалявам, шефе.
За момент оставих телефона на подлакътника и погледнах навън, за да видя къде сме. На 101-во в прохода Кауенга. Оставаха още двайсетина минути път.
Джеф Трамъл не отказа парите последния път, когато споменах за тях.
Вдигнах джиесема и позвъних на клиентката си. Когато отговори, чух звуци на телевизор.
— Лиза, обажда се Мики. Трябва да поговорим.
— Добре.
— Би ли угасила телевизора?
— А, разбира се. Извинявай.
Изчаках и скоро отсреща настъпи тишина.
— Добре.
— Първо, току-що ми се обади мъжът ти. Ти ли му даде моя номер?
— Да. Нали ми каза да му го дам.
— Да, разбира се. Само проверявах. Не мина добре. Като че ли иска да се дистанцира.
— Точно това каза и на мен.
— А каза ли ти къде е? Ако знам къде е, мога да пратя Сиско да го убеди да ни помогне.
— Не ми каза.
— Според мене още е в Мексико. Спомена, че нямал пари.
— Същото каза и на мен. Иска да му пратя част от парите за филма.
— Ти ли му каза за филма?
— Да. Той трябва да знае.
Или може би имаше предвид, че е трябвало да му натрие носа.
— Къде трябва да му пратиш парите?
— Можело просто да ги внеса в Уестърн Юниън и той щял да ги получи от всеки техен офис.
Из цяла Тихуана имаше офиси на Уестърн Юниън, както и на юг. Бях пращал там пари на свои клиенти. Можехме да пратим парите и да стесним района, в който се намираше Джеф Трамъл, като видим от кой офис ще ги изтегли. Но ако беше достатъчно умен, той нямаше да отиде в най-близкия офис и пак щяхме да сме в изходна позиция.
— Добре — казах. — По-късно ще мислим за Джеф. Исках също да ти съобщя, че сделката, която Хърб Дал е сключил с Арчуей, се промени.
— Как така?
— Сега сключиха сделка с мен. Тъкмо се връщам от студиото. Хърб пак може да е продуцент на филма, ако изобщо го заснемат. И ако той не влезе в затвора. Тъй че пак ще спечели нещо. Ти ще спечелиш, защото сега адвокатите ти ще получат възнаграждение за труда си, а останалото ще отиде за теб. И между другото, това ще е много повече, отколкото щеше да видиш от Хърб.
— Не можеш да го направиш, Мики! Той сключи тази сделка!
— Аз пък я развалих, Лиза. Клег Макренолдс не държи да попадне в съдебната мрежа, която мога да хвърля върху главата на Хърб. Можеш да му кажеш или да му предадеш да ми се обади, ако иска.
Тя не отговори.
— Има още нещо и е важно. Слушаш ли ме?
— Да.
— Отивам в офиса, където ще се видя с прокурорката. Тя поиска среща. Мисля, че става нещо. Нещо при тях се е объркало. Фриман предложи да обсъдим споразумение и никога нямаше да се съгласи да дойде в офиса ми, ако не й се налагаше. Просто исках да знаеш. После ще ти позвъня.
— Никакви споразумения, Мики, освен ако не предлага да се изправи на стълбището пред съдебната палата и да съобщи пред Си Ен Ен, Фокс и всички останали, че съм невинна.