Усетих, че колата се отклонява от курса си, и погледнах през прозореца. Рохас отбиваше от магистралата рано, заради трафика.
— Е, едва ли идва да предложи точно това, но съм длъжен да те информирам за възможностите ти. Не искам да се превърнеш в някаква мъченица на тази… тази твоя кауза. Трябва да изслушваш всички предложения, Лиза.
— Няма да се призная за виновна. Точка. Искаш ли да говорим за нещо друго?
— Засега е това. Ще ти се обадя после.
Оставих телефона на подлакътника. Стига приказки засега. Затворих очи, за да си почина поне няколко минути. Опитах се да размърдам пръсти под гипса и опитът ме прониза с болка, но пък излезе успешен. Според рентгенолога счупването станало, когато някой настъпил дланта ми, след като съм лежал в безсъзнание на земята. За мое щастие, предполагам. Той предвиждаше, че пръстите ми ще се възстановят напълно.
В тъмния свят под клепачите ми видях мъжете с черните ръкавици да се приближават към мене. Видях безизразните им очи. За тях това беше само бизнес. Нямаше нищо друго. За мен беше четири десетилетия самоувереност и самоуважение, натрошени на земята като кокалчета на пръсти.
След малко чух гласа на Рохас от предната седалка.
— Ей, шефе, стигнахме.
15.
Щом влязох в приемната, Лорна предупредително ми махна с ръка и посочи вратата на кабинета ми. Искаше да ми каже, че Андреа Фриман вече ме чака. Бързо завих към другия кабинет, почуках веднъж и отворих вратата. Сиско и Бълокс седяха на бюрата си. Отидох до Сиско и сложих телефона си пред него.
— Обади се мъжът на Лиза. Всъщност се е обаждал няколко пъти. Номерът му не се изписва. Провери дали можеш да направиш нещо.
Той потърка устните си с пръст, докато обмисляше искането ми.
— Нашият оператор има услуга за проследяване на заплахи. Ще им дам точния час на обажданията и те ще видят дали могат да открият нещо. Ще отнеме няколко дни, обаче най-многото да установят номера му, не местонахождението. Ще трябва да се обърнем към органите, ако ще се опитваш да разбереш къде е.
— Искам само номера. Другия път ще му се обадя аз.
— Дадено.
На излизане погледнах Аронсън.
— Бълокс, искаш ли да дойдеш и да видиш какво има да ни каже окръжна прокуратура?
— С удоволствие.
Минахме през офиса към моя кабинет. Фриман седеше на стол пред бюрото ми и четеше имейл по телефона си. Носеше неофициално облекло. Дънки и пуловер. Затворих вратата и тя вдигна поглед.
— Да ти предложа ли нещо за пиене, Андреа?
— Не, благодаря.
— Познаваш Дженифър от предварителното изслушване.
Докато заобикалях зад бюрото си, хвърлих поглед към Аронсън и видях, че лицето и шията й почервеняват от срам. Опитах се да й подхвърля спасително въже.
— А, тя искаше да си изясни едно-две неща, обаче имаше нареждания от мене. Стратегия, нали знаеш. Дженифър, вземи оня стол и ела при нас.
Аронсън приближи стола до бюрото и седна.
— Та така — започнах. — Какво води прокуратурата на моето скромно работно място?
— Ами, процесът наближава и си помислих, нали разбираш, че ти работиш в целия окръг и може да не познаваш съдия Пери толкова добре, колкото го познавам аз.
— Меко казано. Никога не съм се изправял пред него.
— Е, той обича ясните неща. Не го интересуват заглавията във вестниците и цялата медийна суетня. Иска само да знае, че са положени всички усилия за уреждане на въпроса. Затова си помислих, че бихме могли да го обсъдим още веднъж, преди да отидем на процес.
— Още веднъж ли? Не си спомням изобщо да сме го обсъждали.
— Искаш ли да поговорим за това, или не?
Отпуснах се назад на облегалката и завъртях стола си, като че ли обмислях въпроса. Всичко това беше игра и двамата го знаехме. Фриман не изгаряше от желание да зарадва съдия Пери. В стаята имаше нещо невидимо. Нещо се беше объркало и това даваше шанс на защитата. Размърдах пръсти под гипса в опит да успокоя сърбежа по дланта ми.
— Ами… Не съм сигурен каква е идеята ти. Всеки път щом заговоря за споразумение, клиентката ми отвръща, че само си губя времето. Иска процес. Естествено, виждал съм го и преди. Старата песен: никаква сделка, никаква сделка, моля ти се!
— Да.
— Обаче ръцете ми общо взето са вързани, Андреа. Моята клиентка на два пъти ми забрани да се обръщам към вас с предложение. И няма да ми позволи да взема инициативата. Сега ти дойде при мен, тъй че така става. Но преговорите трябва да започнеш ти. Кажи ми какво мислиш.