Приключихме с любезностите, ръкувахме се и Фриман си тръгна. Ние с Аронсън седнахме отново.
— Е, какво мислиш?
— Мисля, че си прав. Предложението е прекалено хубаво и накрая стана още по-добро. Нещо при тях не е наред.
— Да, но какво? Не можем да го използваме, ако не знаем какво е.
Наведох се напред, натиснах интеркома и повиках Сиско. Докато чакахме, безмълвно се въртях на стола. Той влезе, остави джиесема ми на бюрото и седна на освободеното от Фриман място.
— Поръчах да проследят обажданията. Дадох им три дни. Обикновено не действат толкова бързо.
— Благодаря.
— Е, какво става с прокурорката?
— Уплашила се е и нямаме представа защо. Знам, че си прегледал всичко, което ни даде, и си проверил свидетелите. Искам да го направиш пак. Нещо се е променило. Нещо, с което са смятали, че разполагат, вече го няма. Трябва да разберем какво.
— Марго Шейфър сигурно.
— Защо?
Сиско сви рамене.
— Говоря просто от опит. Очевидците не са надеждни свидетели. Шейфър е много важен елемент от обвинение, основано главно на косвени доказателства. Или са я изгубили, или тя се е разколебала и имат голям проблем. Вече знаем, че ще е трудно да убеди съдебните заседатели, че е видяла каквото твърди.
— Но още не сме разговаряли с нея, нали?
— Тя отказа. Не е длъжна да говори с нас, ако не иска.
Изтеглих средното чекмедже на бюрото и извадих молив. Пъхнах върха му в горния отвор на гипса и го вмъкнах между два от пръстите си, така че да мога да се почеша по дланта.
— Какво правиш? — попита Сиско.
— На тебе на какво ти прилича? Сърби ме ръката. Направо щеше да ме побърка по време на срещата.
— Нали знаеш какво казват за сърбящите длани — обади се Аронсън.
Погледнах я, като се питах дали отговорът има някакъв сексуален подтекст.
— Не, какво?
— Ако е дясната, значи ще се опаричиш. Ако е лявата, ще плащаш. Ако се чешеш, ще развалиш работата.
— На това ли ви учат в университета, Бълокс?
— Не, знам го от майка си. Тя е суеверна. Смята, че е вярно.
— Е, ако е така, току-що ни спестих адски много пари.
Измъкнах молива и го върнах в чекмеджето.
— Сиско, опитай пак с Шейфър. Гледай да я хванеш неподготвена. Появи се някъде, където не го очаква. Виж как ще реагира. И дали ще се съгласи да разговаряте.
— Дадено.
— Ако откаже, пак се разрови в миналото й. Може да има някаква връзка, за която не знаем.
— Ако има, ще я открия.
— Тъкмо на това разчитам.
16.
Както и очаквах, Лиза Трамъл не желаеше да участва в споразумение, което щеше да я прати за цели седем години в затвора, въпреки че ако я осъдеха на процеса, имаше вероятност да лежи четири пъти по толкова. Предпочиташе да рискува и не можех да я обвинявам. Въпреки че продължавах да не мога да си обясня новата позиция на прокуратурата, предложението в полза на защитата ме караше да си мисля, че противниците ни са уплашени и имаме реален шанс за победа. Щом клиентката ми беше готова да хвърли зара, трябваше да я последвам. В края на краищата бе заложена нейната свобода.
На връщане от работа на другия ден се обадих на Андреа Фриман, за да й съобщя новината. Беше ми оставила няколко съобщения и аз стратегически не им отговарях с надеждата да я накарам да се поизпоти. Оказа се, че изобщо не й е горещо. Когато я осведомих, че клиентката ми отхвърля предложението, тя просто се засмя.
— Уф, Холър, няма ли да се научиш да отговаряш на съобщенията малко по-бързо? Сутринта няколко пъти се опитвах да се свържа с теб. Предложението беше оттеглено окончателно в десет часа. Твоята клиентка трябваше да го приеме снощи и това сигурно щеше да й спести двайсетина години в затвора.
— Кой оттегли предложението, шефът ти ли?
— Аз. Промених си решението, и толкова.
Не се сещах какво може да е предизвикало такава сериозна промяна за по-малко от едно денонощие. Единственото движение по делото, за което знаех, беше внесеното от адвоката на Луис Опарицио искане за отхвърляне на нашата призовка. Обаче не виждах връзката с ненадейната промяна на отношението на Фриман към сключването на споразумение.
След като не отговорих, тя продължи:
— Е, господин адвокат, ще се видим в съда.
— Да, и само за твое сведение, аз ще разбера, Андреа.
— Какво ще разбереш?
— Какво криеш. Онова, което се е объркало вчера и те е накарало да ми направиш предложението. Нищо че си мислиш, че вече всичко е наред. Аз ще разбера. И когато процесът започне, това нещо ще ми е в малкото джобче.