— Да, ваша чест. Първо бих искал да кажа, че господин Крос има право за търсенето на неизвестни доказателства. Ако бъдат допуснати, свидетелските показания на господин Опарицио ще изкарат наяве доста такива. Бих искал да хвърля въдица в тази мътна вода. Но единствената причина за това, ваша чест, е фактът, че господин Опарицио и адвокатите му направиха всичко възможно защитата да не може да разследва както трябва убийството на Мичъл Бондюрант. Господин Опарицио и неговите верни слуги осуетиха всички…
Зимър скочи на крака и високо възрази:
— Ваша чест! Ама наистина! Верни слуги?! Колегата явно играе театър пред медиите в залата за сметка на господин Опарицио. Отново настоявам да се оттеглим в кабинета ви и да продължим там.
— Оставаме тук — отсече Пери. — Но, господин Холър, няма да ви позволя да призовете този свидетел само за да държите речи пред съдебните заседатели. Каква е неговата връзка? Какво знае той?
Кимнах, за да покажа, че съм готов с очевиден отговор.
— Господин Опарицио е основал и ръководи компания, която посредничи в процедури за обявяване на ипотеки за просрочени. Когато решил да обяви за просрочена ипотеката на дома на обвиняемата, пострадалият се обърнал към господин Опарицио. Според мене, ваша чест, това поставя господин Опарицио на предната линия в делото и бих искал да го разпитам, защото обвинението обяви пред медиите, че мотивът за убийството е просрочената ипотека.
Зимър отговори преди съдията да успее да реагира:
— Това е абсурдно! В компанията на господин Опарицио работят сто осемдесет и пет души. Тя се помещава в триетажна сграда. Да…
— Отнемането на домовете на хората е голям бизнес — прекъснах го аз.
— Господин адвокат! — предупреди ме съдията.
— Господин Опарицио не е имал нищо общо с просрочената ипотека на обвиняемата, освен факта, че процедурата е била придвижвана от неговата фирма наред с още стотина хиляди такива случаи през тази година — заяви Зимър.
— Сто хиляди случая ли, господин Зимър? — попита съдията.
— Точно така, ваша чест. От над две години компанията обработва средно две хиляди просрочени ипотеки седмично. Сред тях е и ипотеката на обвиняемата. Господин Опарицио не знае нищо конкретно по нейното дело. То е било едно от многото и никога не е привличало вниманието му.
Съдията потъна в размисъл. Явно беше чул достатъчно. Бях се надявал да не се наложи да разкрия коза си, особено пред прокурорката, но трябваше да приема, че Фриман вече знае за писмото на Бондюрант и е наясно с неговото значение.
Пресегнах се към папката на масата пред мен и я разтворих. Там беше писмото и четири копия.
— Господин Холър, склонен съм да…
— Ваша чест, ако съдът ми позволи, бих искал да попитам господин Опарицио как се казва личната му секретарка.
Това отново накара Пери да се замисли и той объркано сви устни.
— Искате да знаете как се казва секретарката му, така ли?
— Личната му секретарка, да.
— Защо ви интересува това?
— Моля ваша чест да удовлетвори искането ми.
— Добре. Господин Опарицио? Господин Холър би искал да знае как се казва личната ви секретарка.
Опарицио се наведе напред и погледна Зимър, сякаш се нуждаеше от неговото одобрение. Адвокатът му даде знак да отговори.
— Хм, ваша чест, всъщност имам две секретарки, Кармен Еспосито и Натали Лазара.
После се отпусна назад. Съдията се обърна към мен. Беше време да изиграя коза си.
— Ваша чест, тук имам копия на препоръчано писмо от Мичъл Бондюрант до господин Опарицио. То е получено и за него се е разписала личната му секретарка Натали Лазара. Писмото ми беше предадено с доказателствения материал от обвинението. Бих искал господин Опарицио да свидетелства в съда, за да мога да го разпитам за това.
— Дайте да го видим — нареди Пери.
Излязох иззад масата и занесох копията писмото на съдията и Зимър. На връщане минах покрай Фриман и й подадох един екземпляр.
— Не, благодаря. Вече го имам.
Кимнах и се върнах на масата, но останах прав.
— Ваша чест, може ли да прекъснем за малко, за да се запознаем с този документ? — попита Зимър. — Не сме го виждали досега.
— Петнайсет минути — разреши Пери.
Съдията се оттегли в кабинета си, а аз изчаках да видя дали екипът на Опарицио ще излезе в коридора. След като не напуснаха местата си, останах и аз. Исках да се притесняват, че може да чуя нещо от разговора им.